С над 400 открити предмета завършва археологическата експедиция "Калиакра 2025"

Археологическият резерват Калиакра до голяма степен се припокрива с природния резерват Калиакра, каза пред Радио София археологът д-р Филип Петрунов.

"Това е най-южната част на нос Калиакра, която се простира на площ от 150 дка и в която попадат три укрепителни линии – най-външна крепостна стена, средна укрепителна линия, с кула-порта и вътрешна част – цитадела с кула-порта. За щастие, археологически останки се намират и на север от тези 150 дка. Следите на това място от човешкото обитание се проследяват и извън тези 150 дка. Калиакра представя живота на Балканите от Римската епоха, през Ранна Византия, Първото Българско царство и Второто Българско царство“, обясни д-р Петрунов.

Сред най-ценните артефакти, открити по време на двумесечната работа на учените, са пръстени с пентаграми, златни монети и над 50 сребърни монети, датирани от периода VI до XIV век. През сезона, археолозите са работили и в Златния некропол, и са успели да разчистят Квартала на богатите.

Сред ценните открития, които ще обогатят познанията ни за хората населявали древната крепост, е прочелник с две обеци-наушници, отличаващи се с изключителна филигранна изработка. Те са намерени в гроб на млада жена в Златния некропол. След намерените през 2007 и 2012 г., това е третият такъв накит, открит в Калиакра. В края на миналия месец доц. д-р Бони Петрунова откри ценна статуетка от гръко-римския пантеон, свързана с култа към Изида-Фортуна (Кюхе).

"Това е била богинята на успеха, на щастието в Античността. На Балканския полуостров е по-известна като Кюхе. Тя буквално е останала на сантиметри под земята на достигнатите нива от колегите преди 45 години. Две подобни статуетки се съхраняват в Историческия музей в Каварна, интерпретирани като Изида. Те са с една Луна на главата или корона. Тази, която е открита сега, е без корона. Държи рог на изобилието и весло, с което направлява мореплавателите“, посочи д-р Филип Петрунов.

Особен интерес за археолозите представляват намерените в много добро състояние две ампули-евлогии с образите на Св. Димитър и Св. Теодора. До момента са намерени около 30 такива ампули, повечето от които са достигнали до нас в изключително лошо състояние.

"Тези ампули са използвани основно от поклонниците, пътуващи за светите земи. В тях се е съхранявало миро. Те са малки оловни съдчета, с височина от 5 до 12 см., изключително изящно оформени и високо ценени сред средновековните поклонници", каза археологът д-р Филип Петрунов.

За важността на столицата на Добруджанското деспотство, като важно транспортно и търговско средище на Балканите, говори и намерената монета с образите на Йоан V и неговата майка Анна Савойска.

Подробности можете да чуете в интервюто Боян Бочев с д-р Филип Петрунов.