С откриване на паметна плоча, отбелязаха 100 години от рождението на актрисата Надя Тодорова в Асеновград

В киното и театъра няма малки и големи роли. Има малки и големи актьори. Като голямата актриса на малките роли ще остане Надя Тодорова в паметта на поколения зрители. 

"Голямата актриса на малките роли" е озаглавен документален филм за нея. Такъв е и надписът на паметната плоча, която бе открита пред Народно читалище "Родолюбие" в Асеновград, на 3 ноември, по повод 100 години от рождението на актрисата. Инициативата е част от Честването на Деня на народните будители в община Асеновград, където е родена Надя Тодорова, на 1 ноември 1925 година – актрисата оставила траен отпечатък в българското кино.

Локацията за монтирането на паметната плоча – Народно читалище "Родолюбие" в града е неслучайно подбрана, тъй като Надя Тодорова е живяла в  непосредствена близост до "културното сърце" на Асеновград. Читалището е и първата й театрална сцена.

Проф. д-р Венелин Терзиев – един от главните инициатори на събитията по повод отбелязването на юбилея на актрисата, бе гост в предаването "Радиокафе", който съобщи, че през следващата година ще бъде открит бюст-паметник на актрисата в градинката пред НЧ "Родолюбие" в града.

"За съжаление той не беше готов за тези чествания, но Асеновград отстоява паметта на една от най-добрите български актриси, което е хубаво за нашата памет, нашата културна идентичност и усещането ни, че сме българи", посочи проф. д-р Венелин Терзиев.

"Нейните следовници откриват смисъл в това да има памет, тя да бъде отбелязана и да бъде показана, защото паметта в годините се губи. Тя може да бъде забравена, пропусната, може да бъде дори заличена. Паметта на Надя Тодорова в нейните кино и театрални превъплъщения има едно естествено социално значение", допълни той.

Иван Андонов открива Надя Тодорова за киното, на една смислена зряла възраст – 49 години, един човешки живот достатъчно преминал през бури, за да може да бъде показан. 

"Но най-важното е, че ние се усещаме като част от нейното битие, като част от нейния живот – репликите и думичките, които тя ни предава през екрана са нашето усещане и днес българите живели в нейното време, познават, усещат тези реплики, те са много искрени към аудиторията", коментира проф. д-р Веселин Терзиев.

Дъщерята Антоанета Теменугова споделя за своята майка: "Мама беше силно изразителен човек, с много енергия и завладяващ поглед – типичен скорпион. Хората все още я помнят и обичат, знаят я и по-младите. Най-отчетливи са спомените за много пътувания, много промени, понякога и самота, и постоянно очакване да се върне мама от някъде. И с татко беше така, и той все пътуваше. Но пък срещите след това бяха много хубави, изпълнени с радост и много обич.

Мама беше щастлива, когато получаваше любов и радост от публиката. Това ѝ беше достатъчно. И след всяка премиера се впускаше в нови проекти и пътувания. Много хора са гледали филмите с нея. И до днес продължават да се гледат тези филми. Публиката обича истината и най-малкото преиграване се забелязва и усеща.

Истинското актьорско изпълнение се оценява. Българинът обича хумора и принципа да се казва всичко в очите, смее се на директните и наивни реплики на героините на Надя Тодорова, на нейното чисто и искрено изпълнение.

Героините ѝ са динамични и убедени в това, което правят или казват. Те са недодялани и упорити, но много добросърдечни... И това ги прави близки до хората от всяко следващо поколение.

Случваше се да бъде и тъжна, като на всекиго, но бързо се захващаше за домакинска работа. Тогава измисляше ремонти и премествания вкъщи за ужас на баща ми, който трябваше да ги изпълни в по-голямата си част. Така лекуваше тъгата, но за хората си остана винаги усмихната и лъчезарна".

Още от детайлите в разговора посветен на актрисата, чуйте в разговора на Гергана Пейкова в звуковия файл.

.