Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Благослов ли е съдбата да разполови душата ти и винаги да си готов за път, в търсене на другото си „Аз”? – „Тръгнах от София, стигнах до Солун, но никога не можах да се отскубна от едното място и да се присадя на другото” – споделя за себе си художникът.
Роден е в димотишкото село Булгаркьой, Гърция, през 1940 г. От 1948 до 1986 година е емигрант в България и Унгария. Носи името на дядо си, устоявало във времето, но сега с тъга отбелязва: „Аз съм последният Михалис Гарудис. В рода само сестра ми е Мишел, вече родена във Франция, но това е друго… И в същото време част от темата за второто „Аз…” Напоследък Михалис Гарудис идва (”уви” или „поне”) веднъж годишно в София, с признанието: „В „уви” има тъга. В „поне” се крие радост, вечното разполовяване… По софийските павета си търся отминалата младост”.
Завършил е в София Художествената академия, специалност „Живопис” при проф. Илия Петров. Участвал е с успех във всички Общи художествени изложби в столицата и в страната. Първите свои самостоятелни изложби подрежда през 1971 г. в София и в Париж. От 1986 г. живее в Солун. Негови картини са показвани във Виена, Люксембург, Кан, Мексико, Мадрид, Париж, Ню Йорк… Колекционери от Италия, Япония, Франция, България притежават негови композиции. През ноември 2012 г. за първи път представя самостоятелна изложба във Варна. Експозицията включва 45 платна, най-вече с любими сюжети от морето.
Всъщност, преди много години, за пръв път вижда морето в Созопол. И се влюбва завинаги… Те са едно: морето, уличките на Стария град, сенчестите дървета и, разбира се, сладкото от смокини. Няма по-хубаво сладко, никъде не го правят така: ароматно и с вкуса на щастие. То носи усещане за свобода, безгрижие, приятели и празници. Какво би добавил, за да е пълноценно чувството докрай? – Шепа маслини от дръвчетата край неговото ателие. А това значи – винаги на път между България и Гърция, с обич.
Киша/Снег
Киша
Суснежица
Снег