Челопеч се намира недалеч от София, сред красотата на Средогорието. Селото е известно с най-голямото медно-златно-пиритно находище в Европа и красивия парк „Корминеш”, в който се провежда ежегоден фолклорен събор. В непосредствена близост са градовете Златица и Пирдоп, а на двадесетина километра е градът-музей Копривщица. Няколко състава в околността съхраняват богатата фолклорна традиция на този край. Те са домакини и на Първия международен фолклорен фестивал „Златен прах”, за който пристигнаха групи от Мексико, Индия, Грузия и България. Форумът беше открит на 30 юли и ще продължи до 2 август.
„Фолклорът е истинският носител на нашата национална идентичност – казва г-н Кесяков. – Всеки родолюбив българин трябва да дава своя принос за запазването му. Известно е, че милиони чужденци по света се възхищават на българските народни песни и хора. Ето защо в програмата на „Златен прах” сме включили професионални и самодейни състави от нашата страна. А изпълненията на чуждестранните артисти са подарък за публиката и добър начин да се запознаят с различните култури. С този фестивал бихме искали да допринесем и за развитието на туризма в нашия район, тъй като предвиждаме това да стане основен източник на приходи в бъдеще.”
Подготовката за международното събитие включва построяването на прекрасна сцена. Малко необичайно за България, местата за публиката представляват амфитеатрално разположени сепарета с дървени маси и пейки. Идеята е събитията в парка да се съчетават и с време за отмора на цялото семейство.
„Миналата година бяхме поканени от г-н Емил Павлов – президент на Националната секция на CIOFFда присъстваме на големия международен фолклорен фестивал във Велико Търново. Тази красота, тези багри породиха у нас мечта – да ги пренесем в родното ни село. Сега с радост подчертаваме, че друг международен форум от този мащаб няма в района. Искаме да го превърнем в традиционен, а парк „Корминеш” да стане истински фестивален комплекс. Планираме да основем и международен форум за участници в училищна възраст. Децата на Челопеч го заслужават. Благодарни сме на г-н Павлов за включването на нашия фестивал в календара на CIOFF, за помощта, която ни оказа. Групите от Мексико и Индия бяха поканени за традиционните събития под патронажа на международната организация. Единствено групата от Грузия пристигна специално за участието си в „Златен прах”. В Челопеч има два кукерски клуба, фолклорни състави и пр. Те също показаха своето изкуство. Някой би казал, че подобно събитие не е по силите на толкова малка община. Но оценката на участници и специалисти доказва обратното. Уверена съм, че сме на прав път и ще се справим със задачите, които сме си поставили в името на нашата хубава кауза.”
Джесика Наваро, основател и ръководител на група „Виданса“ разказва: „Нашата формация е на две години – говоря за нея като за живо същество, защото аз съм основател и ръководител, за мен „Виданса” е много скъпа. Създадох я с помощта на моите колеги – млади танцьори и музиканти, за да представяме фолклора на страната ни. Ние сме от Веракрус – Кόрдоба, но сме включили в репертоара си атрактивни образци от фолклора на други области в Мексико. Изнасяли сме концерти само в нашата страна. Това е първото ни турне в чужбина. Срещнахме прекрасни хора на фестивала във Велико Търново, на концертите ни в други градове. В Челопеч е прекрасно, радваме се на новите приятелства.”
„Казвам се Нингтоуджам Набачандра Сингх, ръководител на Института за танцово изкуство и културни изследвания Тоиби Манипури (Ningthoujam Nabachandra Singh, Thoibi Manipuri Dance and Cultural Research Institute) – Индия. Нашият състав обединява около 200 души, но в България сме само десет. Тук сме с подкрепата на нашата държава, на Посолството на Индия в България и Индологическа фондация „Изток – Запад”. За първи път сме в страната ви, взехме участие в няколко много хубави фестивала във ВеликоТърново, Русе, Челопеч, изнесохме концерти в Разград и Копривщица. За мен подобни събития са много важни, защото показват колко близки са традициите по света в своята дълбока същност. На всички срещи тук не пропускам да кажа – приятели, колкото и да сме различни на външен вид, всички ние споделяме едно слънце и едно небе, да не забравяме това. Много бих искал да имам възможност да посрещна български състави в нашия щат. Ако това се случи, ще се отнесем към тях със същото уважение и гостоприемство, с каквито бяхме обградени навсякъде в България.”
Снимки: Албена Безовска
Киша/Снег
Киша
Суснежица