Саксофонистът Емануил Манолов-Бадема е един от най-известните музиканти у нас. Името му е свързано с оркестрите от 50-те и 60-те години на м.в., без които е немислима историята на жанра и пъстротата на съвременната джаз сцена в България. Днес Бадема навършва 80 години. Всички, които го познават, ще се съгласят, че носи възрастта си с удивителна лекота. Може би, защото десетилетия наред спортуваше активно, дори беше инструктор. През зимата – на ски, през лятото – на сърф. Колегите му се шегуваха, че е най-добрият саксофонист сред спортистите.
В Музикалното училище в София получава класическо образование, но съвсем рано „разочаровал“ своя учител по кларинет. Открил магията на „свободната музика“, той остава с нея повече от шест десетилетия. През последните години не свири на сцена, основното му занимание е преподаването. В разговора ни се връщаме към ученическите години, първите изяви и първата среща с джаза.
Тогава по танцовите забави се свиреше главно румба. Джаз започнах да изпълнявам по-късно. Веднага след 9 септември 1944 г. у нас имаше различни чуждестранни мисии – американски, английски. Джазът все още не беше забранен. Това се случи по-късно, когато мисиите прекратиха дейността си. Стилът беше обявен за „упадъчен“, а саксофона наричаха „капиталистически инструмент“. Независимо от това, през 50-те години на ХХ век в София, Пловдив, Русе имаше музиканти, които свиреха джаз. Диригентът на оркестър „Оптимистите“ Божидар Секеларев сключи договор с Български държавен цирков театър. Така можехме да пътуваме в чужбина. Солистки бяха Леа Иванова, Снежка Добрева, Лиана Антонова. Правехме матинета преди представленията, на които репертоарът ни беше от „забранената музика“. След това започнах с оркестъра на Васко Алипиев в бар „Астория“. Другото култово място от онова време, в което звучеше джаз, беше в бирхалето на ресторант „България“. Голяма част от посетителите в нощните заведения бяха чужденци и нямаше контрол върху репертоара.Случайна среща с голямата певица Леа Иванова ме направи част от нейния бенд. Познавахме се добре, тя имаше договор за Германия, но й трябваше още един саксофонист и ме покани. На трамвайно билетче (нямахме друг лист) Леа написа бележка до служителя в Концертна дирекция, от когото зависеше да получа паспорт за чужбина. Изглеждаше ми несериозно, но бележката свърши работа и аз заминах.
Следват много успешни концерти във Фридрихщат Палас, където оркестърът на Еди Казасян и Леа Иванова участват в програмата. По-късно в Германия Бадема работи с известни имена - оркестъра на Линденберг, Хорст Крюгер секстет, оркестъра на Клаус Ленц. Общо десет години музикантът работи активно в Германия. Завръща се в България, но отново тръгва на път – този път с “Макове”, групата, която съпровожда Лили Иванова. У нас саксофонистът е известен преди всичко като солист на Биг бенда на БНР. Стотици са соловите му пиеси, записани за фонда на нашата медия. Дълги години Емануил Манолов ръководи и „Дикси Суинг“ – неголям оркестър, с който свири допреди няколко години. Издадоха и диск, една от пиесите в който е Lonesome.
На 18 декември колегите от Биг бенда и диригентът Антони Дончев са решили да отбележат 80-годишнината на Бадема. Концертът е посветен и на още двама от музикантите, свързали името си с историята на оркестъра – тромпетиста Генчо Въртовски, който навърши 70 години и незабравимия Вили Казасян – дългогодишен диригент на бенда, чиято 80-годишнина също отбелязваме през декември.
Снимки: личен архив
Променљиво облачно
Претежно облачно
Облачно