Подкаст на српском
Величина текста
Бугарски национални радио © 2024 Сва права задржана

Величка и Вели Чаушеви: Животът е музика, когато има разбирателство и любов

Фотографија: личен архив

Величка и Велù Чаушеви са заедно от студентските си години в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. И двамата са народни изпълнители. Тя е певица, той свири на тамбура, контрабас, китара, пиано. Намират, че сходството в личните им имена не е случайно. В повечето случаи се радват на забележително единомислие. В останалите разчитат на разбирателството и любовта. Това е ключът към хармонията не само в семейството, но и в обществото, според мен – казва Велù. Наскоро музикантите издадоха съвместен албум, озаглавен „Животът е музика“. Ако имате възможност да чуете целия албум, ще останете изненадани от пъстротата на мелодии и ритми. Освен фолклор в него има етно, джаз и поп, понякога с ориенталски оттенък.  Къде са корените на това многообразие ще научим от разговора с артистичното семейство.

Това е нашият дебютен албум – разказва Велù. – Според мен заглавието, което избрахме, е житейското мото на всеки музикант. Разбира се, то важи и за нас – като творци, преподаватели, семейство. В диска сме събрали няколко мои авторски песни, останалите са фолклорни, на които направих аранжименти. Поканихме много гост-музиканти. Сред тях е големият кавалджия Теодосий Спасов, тромпетистът Михаил Йосифов и др. Пиесите са в различни стилове. Включили сме и две оригинални каракачански песни, които обработих специално за вокалния ансамбъл „Спектрум“. Музиката на този етнос носи спокойствие, което съвременният човек отдавна е изгубил. Мисля, че който може да усети това състояние на покой, е щастливец.

Каракачаните са етническа група, която в миналото водила номадски живот между земите на днешна България и Гърция. Езикът на каракачаните е диалект на гръцкия. От тази общност е целият род на Величка по бащина линия.

Каракачаните живеели повече в Гърция, занимавали се със скотовъдство – пояснява тя. – В зависимост от сезона се придвижвали там, където има пасища и подходящи климатични условия за стадата. С установяването на държавните граници повечето от тях останали в Гърция. У нас компактно население каракачани има в гр. Сливен, Котел. При тях са запазени патриархалните порядки, обичаите. И до днес предпочитат да сключват бракове с представители на етноса. В обичаите доминиращо е мъжкото начало – на хорото първо се хващат мъжете, жените са след тях. Първо мъжете запяват песен, а жените „отпяват“ (повтарят изпятото по същия начин). Баща ми много държеше на традиционните ритуали. От него, от дядо ми съм научила десетки песни. Надявам се след време да направя едно по-обширно проучване на каракачанската музика.

Велù е роден в гр. Котел, където завършва Националното училище за фолклорни изкуства. Представител е на алианите - неголяма етно-религиозна група, която изповядва исляма, но едновременно с това спазва християнските обичаи.

Алианите у нас са сравнително малка група, за която сведенията са оскъдни – разказва музикантът. – Представители има в източните части на Родопите и в Североизточна България – Разград, Омуртаг. Музиката им е силно повлияна от българския фолклор. Цялото ми семейство е от певци и инструменталисти. Когато се съберем на родови тържества се получават истински концерти. Дядо ми беше майстор на инструменти, той ми направи и първата булгария ( старинен струнен инструмент).  Мария Градешлиева е първата ми учителка, тя ми даде „тамбурата в ръцете“, а в училището бях в класа на Христина Койчева. Композиция завърших при проф. Димитър Тъпков, от когото пазя прекрасни спомени. Свиря и на други струнни инструменти. Може би затова и дъщеря ни Диана сега учи цигулка. Тя пее много хубаво.

В студиото на Радио България малката Диана изпълни най-новата песен, която е научила, разбира се, в съпровод на тамбура.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!