Представяте ли си баба, която сърфира из виртуалното пространство или дядо, който си чати с внука по Скайп?! Защо не? Двугодишен експеримент, направен от британски изследователи, установява, че общуването на възрастните хора в социалните мрежи влияе положително върху тяхното психично здраве. У нас също не липсват ентусиасти на порядъчна възраст, готови да се запознаят с виртуалния свят и съвременните технологии. Основният им мотив, разбира се, е да се научат да общуват по-ефективно със своите близки, живеещи зад граница. Подобен шанс им дава инициативата „Дари час” на дружество „Знание”, което се занимава с формално и неформално обучение на възрастни хора.
Идеята дойде оттам, че ние установихме колко е сложно за хора, които не са израснали с компютрите и мобилните телефони, да навлязат в новите технологии, какви страхове и какви бариери имат – казва Мариана Манукян, председател на неправителствената организация. – Решихме, че трябва да им протегнем ръка за помощ и се оказа, че сме напипали пулса и че тази възрастова група има наистина много голяма нужда от такава подкрепа. Посветихме тази инициатива на 25-та годишнина на дружество „Знание“ и обявихме, че набираме доброволци, които да преподават на възрастните хора. Обучението е напълно безплатно, а доброволците даряват час от своето свободно време, за да се занимават с желаещите.
Инициативата е насочена към хора над 65 години, които вече са извън трудовия пазар и за тях няма почти никакви възможности за обучения. От ноември 2014 г., когато стартира „Дари час”, досега в заниманията са се включили над 250 души. Най-възрастният сред тях е 87-годишен дядо. Около 40 пък са доброволците, главно младежи – студенти и ученици. Курсът е шест седмици, а групите са малки, от по 4-5 човека, за да се обърне индивидуално внимание на всеки. „Много ми е приятно да работя с тези баби и дядовци. Наричам ги така, защото са на годините на моите баба и дядо. Всеки път те са много благодарни и пълнят сърцето ми. Затова няма как да остана безразлична“, споделя Петя Брашникова мотивите си да се включи като доброволец в инициативата „Дари час”. А за заниманията си с тях, тя разказва:
Нивото им е твърде различно. Някои от тях нямат никакви познания как да работят с компютър и започваме от това как се държи мишката. Много от тях са я хващали на обратно или не я виждат на екрана. Получават се различни забавни ситуации. На моменти дори са паникьосват, подхождат със страх към новата техника. Но в края, когато се отпуснат, вече виждаш резултата от усилията, които си положил. Освен това има някои по-напреднали и на тях показвам Скайп, Фейсбук. Има хора, които ми казват: „Момиче, искам да видя Григор Димитров с Шарапова ли е или не!“ Показвам им различни сайтове, уча ги как да си търсят информация за знаменитости, пикантни истории. На тях това им е интересно и се стремим да отговорим на техните желания. Много им е полезно, когато им покажем как работи виртуалното табло за разписанието на градския транспорт в София. Доволни са, че могат да проверят кога ще пристигне превозното средство, за да не чакат дълго на жегата или студа.
Оказва се, че много от възрастните курсисти са не по-малко запалени от внуците си по социалните мрежи. Искат да научат как се качват снимки, как да споделят музика или да пращат покани за Фейсбук приятелство, казва Петя. На Фейсбук страницата на дружеството пък повечето от тях не пропускат да изразят благодарността си за дадената им възможност да открият един нов за тях свят. „Мили наши учители, голямо благодаря за труда, който полагате за нас, вашите баби.Всеки път, когато се свързвам с моите деца в чужбина, ще мисля за вас с най-добри чувства и ще ви благославям.Бъдете винаги така всеотдайни и бъдете сигурни, че ще ви се върне стократно” е написала Красимира Цонкова.
Снимките са предоставени от дружество „Знание”
Променљиво облачно
Ведро