Мони Маринов, който е един от основателите на инициативата и в момента отговаря за цялостната дейност, разказва за хората, които посещават кухнята:
Идват всякакви хора – от самотни баби и дядовци с ниски пенсии, болни хора, просяци, до многодетни семейства. Скоро имахме едно семейство със седем деца, българи, които спяха и живееха на една автобусна спирка. Емигранти също има при нас, бежанци идват, имаме много хора от провинцията – специално пътуват, за да си вземат храна от нас – от Берковица, Септември (Пловдивско). Нашият принцип е да не връщаме никой. Случвало се е когато вече е свършила храната да раздаваме пакети ориз например, но винаги има по нещо, което да дадем. Колкото хора са дошли в неделния ден, толкова хора получават храна. В момента нямаме никаква нужда от хранителни продукти, имаме дори за няколко месеца напред. Но, разбира се, те се попълват периодично, защото няма как иначе, това са 400 човека.
За нас е важно, че 400 човека всяка неделя взимат от нас не просто един топъл обяд, а един пакет от храна, с който човек може да се нахрани в цял един ден. А има баби и дядовци, които го използват до сряда-четвъртък. В този пакет има 700 мл. топла храна, богат сандвич с три кюфтета или три кебапчета. Има и допълнително хляб и плодове, често има мляко.
Задълженията на Мони и доброволците обаче не приключват с приготвянето и раздаването на храната. Освен със социална дейност, в храма се занимават и с просвета и работа с деца, има неделно училище, списва се вестник, реализират се редица благотворителни кампании:
Ние имаме изключително стройна организация, и макар че всичко е на доброволни начала, в нея има йерархия и отговорници. Имаме три различни екипа: единият е Духовно-просветният ни център, където близо 20 човека се занимават само с просветната дейност – с нашия сайт, страницата ни във Фейсбук, издаването на вестник всяка седмица. Вторият екип – това е Центърът за работа с хора. В него едни прекрасни млади хора правят непрекъснато благотворителни кампании. В момента например тече кампания за събиране на спортни топки. Дарихме в едно помощно училище във Велинград и от там дойде идеята да помогнем на повече градове в страната. „Дари одеало” беше една голяма кампания за събиране на одеала. Оказа се, че половината от хората ни са просяци и спят по всевъзможни места и одеалото се оказа изключително ценно за тях. Всяка неделя има занимания с децата на нуждаещите се и в духовен смисъл, и в чисто училищен, защото много от тях не ходят на училище. Опитваме се да им помагаме не само с дрехи. Наскоро едно от децата получи компютър, втора употреба разбира се, но за него е повече от нов. Основният ни екип е в кухнята. Дежурството там започва от събота с подготовка и след това самия неделен ден, който е изключително тежък, затова гледаме едни дежурни да нямат повече от едно дежурство в месеца, за да могат да дадат всичко от себе си.
В кухнята работят предимно млади хора. Казват, че всеки е добре дошъл и си тръгват положително настроени след всяко дежурство. Повечето от хората, които се стичат в храма всяка неделя са самотни и не идват само заради топлата гозба, те търсят социални контакти и внимание. Ето какво каза Мони на сбогуване:
Всеки Христов дом е дом на надеждата, това е смисълът на църквата, това е смисълът на всичко, което ни е събрало тук – вярата, надеждата и любовта. Вярата в нашия Господ и нашата изконна православна вяра е нещото, което ще ни направи по-добри, по-силни и повече заедно. Без вярата сме обречени и като нация и като държава.
Променљиво облачно
Претежно облачно