Изложба ни напомня, че четенето не е демоде

Остава ли ни време да четем в забързаното ежедневие? А имаме ли желание? Какво е за нас книгата? Отговорите на тези въпроси са различни. Книгата е прозорец към един нов свят, който чака да бъде отворен. Тя може да е мост между различни епохи, да дава отговори на много въпроси, които ни вълнуват. Всяка носи своето послание и ни променя дори без да усетим, докато я четем. Ясен Николов е човек, за който четенето дава възможност всеки да разшири кръгозора си, да погледне отвъд познатото, с което вече е свикнал. Именно то го мотивира да организира една изложба от плакати в Българското национално радио, наречена „100 години – 100 плаката” – част от кампания за популяризиране на обществените библиотеки и публичното четене на глас. Какво съдържа и какво ни внушава тя, ни разказва Ясен:

Нашето основно послание е, че четенето не е нещо старо, не е отживяло. То е за всички, актуално е за децата ни и за нас. Това, което ще видим на изложбата, са послания от цял свят. Послания, защо си струва да четем от артисти и автори от Америка, Русия, Франция, Испания, Китай. Книгите са богатство на духа и богатство за всеки от нас. Имаме възможност да видим как хората са приканвани да четат още от 19 век. Или как във военно време, хората са призовавали цели нации да четат и така да помагат за възхода на обществото.

„Открий прекрасни светове… Събуди се и чети!“ Това ни призовава един американски плакат от 60-те години на миналия век. Самият плакат като носител насочва вниманието към четенето, провокирайки вниманието на хората:

Много е интересно за хората, които се интересуват от графика, дизайн и изкуство, да наблюдават как в ранната индустриална печатарска форма имаме ограничения. Първите плакати са с по един-два максимум три цвята. Във военното време са доста лаконични и изчистени. Има такива, които се променят през 70-те и са белязани от Изтока, мистиката и сексуалната революция. Преоткриващото общество открива не само вътрешните си стремежи, но и арт- формите. След 2000-та година има едно завръщане към ранната анимация и комикс от 20-те. Има завръщане към класическия рисунък, детската и младежката аудитория.

Чрез плакатите ще видим как книгата опитва да превъзпита и преобърне светогледа на цели общества в определени периоди. Контактът с нея ни припомня също наши спомени и отдавна забравени идеи или ни дава възможност да си върнем изгубената вяра и надежда.

Изложбата е част от кампанията „Чети смело, чети на глас”. Тя започва преди 4 години, когато Ясен и екипът му решават, че трябва да се погрижат за възрастните хора в старчески домове. Посвещават част от времето си на това да им четат и да им покажат, че не са забравени, че с помощта на книгите могат да усетят отново колко голям е светът. От известно време кампанията е насочена и към учениците. Екипите на фондация „Деца на България” организират четения в училища, библиотеки и паркове. Но как спечелват вниманието и интереса на днешните деца?

Това, което мога да кажа, е, че всички деца се вълнуват да бъдат център на внимание. Трябва да им помогнеш да разберат, че смисленият текст ги превръща в център на вниманието, да разберат, че текстът им дава възможност да развиват таланта си. Те се интересуват много от социалното признание.

Изложбата гостува от 19 септември в Мраморното фоайе на БНР и ще остане там един месец. После ще отиде в Бургас, Варна и Русе. Организаторите се надяват да достигнат до всяко кътче на страната, защото искат „хората  да разберат, че всички ние се нуждаем от духовна храна, но трябва да повярваме, че от нас зависи да си я дадем”. А книгата е най-доброто средство за това.