Водата – жива сила и стихия

Как би изглеждал светът без вода? Пустиня? Дори там тя съществува, макар и в минимални количества, тя си проправя път, за да поддържа живата природа. Едновременно жизнена сила и стихия, която погубва с мощта си, без нея животът на всяко същество на земята би бил немислим. Затова и учените определят дали има живот на дадена планета в зависимост от наличието на вода. Тя е навсякъде около нас – в бита, в живите организми, самите ние сме съставени от 75% вода. Свикнали сме тя да е навсякъде в ежедневието ни, без дори да се замислим, че милиарди хора по света нямат дори достъп до чиста питейна вода, камо ли да я използват за битови нужди.

Осъзнали важността от опазването на този удивителен източник на живот, все повече страни по света отбелязват Деня на водата,предложен за честване преди 22 години на Конференцията за околната среда и развитие (UNCED) в Рио де Жанейро, Бразилия. Празникът у нас се организира от Българската асоциация по водите (БАВ) и Сдружение „Аз обичам водата” :

Освен, че правим ден на водата, ние сме й посветили и цяла седмица – отбелязва Антоанета Салфидж от Сдружение „Аз обичам водата”. – Тази година тя се провежда в Университета по архитектура, строителство и геодезия – УАСГ, който навърши 75 години от създаването си. Затова и темата е силно насочена към образованието, студентите и кандидат-студентите. Центърът на събитието е една фотоизложба, която се казва „Фонтаните в България“ и е там вече цяла седмица. Участниците са много, буквално от цяла България. Тази вечер, от 16 часа се провежда официалното награждаване. Все още никой не знае кой е победителят, само част от организаторите и журито. Затова заповядайте в централното фоайе, за да разберете кои са победителите.

Достатъчно ли се грижим за водните запаси в България?

Трябва много добре да си дадем сметка, че в България има достатъчно вода – питейна, алкална, чиста – тя е в много големи количества, много повече отколкото могат да се гордеят други държави и други континенти – продължава Антоанета Салфидж. – А когато имаме нещо в изобилие, не му обръщаме внимание. Така е и с водата, за съжаление. Ние смятаме, че тя е даденост, тече си и сама си се грижи за себе си. Сигурно преди известно време, когато технологиите не са били развити, е било достатъчно водата само да се пречиства и да се поддържа с много по-малко средства. Но колкото повече напредваме в тези области, толкова повече говорим за иновации във водния сектор. В основата на иновацията обаче е човекът и ако той не знае как да я управлява, не можем да гарантираме, че водата ще е със съответното качество и ще могат да бъдат направени сметките. Точно това се случва и в момента, повишава се цената на водата в София с 18 %, като идеята е до пет години да се увеличи с почти 50 на сто, което е страшно много. Основното оправдание е, че в момента в столицата има нужда от инвестиции за иновации в сектора.

В същото време, в България има населени места, където вместо чиста питейна вода тече мътна течност, която не може да се използва дори за битови нужди. Повредите във водопроводите, и в самата София, са често явление, а питейната вода се излива по улиците… за сметка на потребителите. За съжаление, досега все се обръщаше внимание на преработването на отпадните води и се направиха огромни и скъпоструващи пречиствателни станции, а проектите за околоводните цикли на градовете останаха на опашката, подчертава Антоанета Салфидж и продължава:

Наистина доставката на чиста питейна вода остана на заден план. А доколко се реализираха пречиствателните станции – това също е под въпрос. Това е един от основните проблеми в България, за които се говори само на експертно ниво. Какво се получава на изхода на пречиствателната станция –  утайки в огромни количества, които са бомба със закъснител. Ако проблемът с утайките не се реши – ние имаме огромен екологичен проблем, за който се мълчи.