Приказки в тъмното

Какъв би бил животът ни, ако ни бе отнето зрението или бяхме приковани към инвалидна количка? Всеки път, когато срещна такива хора, си задавам въпроса как бих се чувствал аз на тяхно място. Вероятно няма да издържа дори няколко дни. Страхът от тъмното е напълно оправдан, особено ако то е ежедневие за човека. Всеки ден той е изправен пред редица препятствия като това дори да излезе от собствения си дом. Инфраструктурата у нас не е пригодена за хора с увреждания и те не могат да я използват безопасно. Затова общностите им се капсулират и са изключени от обществото. Техните проблеми винаги остават на заден план в програмите на властимащите. Срещаме ви със социалният предприемач Евгени Митев, който се е заел с нелеката задача да помага на хората със зрителни увреждания. Една от инициативите, в които участва, е немска и се казва „Диалог на тъмно“. Ето какво ни разказа за нея:

Всичко започна през 2014 година, когато аз посетих едно събитие за социално предприемачество в Страсбург. Там видях стая, в която се влиза и е напълно затъмнена. На нея пишеше диалог на тъмно. Аз бях вътре с още петима непознати, водени от незрящ човек. Раздадоха ни бели бастуни и влязохме през вход, който правеше пълно завъртане. Последваха няколко задачи. Опитвахме се да свършим работа в условията на пълно изключване на зрението. Това беше извън зоната на комфорт. Когато излязох отвън се заговорих с хората и се оказа, че това е едно от първите и най-устойчиви социални предприятия в Европа. Нарича се „Диалог“ и е започнало с „Диалог на тъмно“- събития организирани и водени от незрящи. Вече има и други формати като „Диалог на тихо“ – за глухонеми и „Диалог с времето“, където водещите са хора над 80 годишна възраст.

През 2015 година Евгени и екипът му имат възможност да развият този проект и у нас. В 4 града те провеждат срещи на тъмно с хора от различни среди в обществото – актьори, музиканти, предприемачи, представители на общините. На тях ролите се обръщат. Зрящите стават незрящи и се оставят изцяло на интуицията си. През 2016 обаче лицензът, който имат изтича, но те продължават да се развиват в областта на социалното предприемачество. В него ще участват незрящи и хора със зрителни увреждания – казва Митев и допълва:

Целта ни е да създадем работни места за хората със зрителни увреждания, да ги насърчим да бъдат самостоятелни и проактивни. Това е обратното движение спрямо отношението, което държавата има към хората с увреждания. Поставят им се етикети и на тях се гледа като на неравнопоставени. Те обаче имат много таланти и имат нужда от подкрепа, за да ги развият. Талантите, които ние ще развием в малка група хора, ще бъдат насочени към работа със звук – тонрежисура, звуково инженерство и аудиодескрипция. Това е нещо като звукови субтитри. Звукоописанието е допълнителен канал, в който глас зад кадър обяснява на незрящите какво се случва в дадена сцена от филма.

В Европа темата за достъпността и възможностите за участие на хората с увреждания в културния живот, става все по-актуална.

Работата с хора с увреждания изисква много търпение, а резултатите невинаги идват веднага. Това обаче не бива да отказва онези, които са се посветили на каузата да направят живота им малко по-добре уреден и безопасен. Тези хора са част от нас и заслужават уважение и подкрепа.

Снимки: личен архив