Предизвикателства пред модерното журналистическо образование през погледа на студентите от ЮИЕ

Технологичната революция, икономическата криза и нарастващата роля на социалните мрежи са сред основните предизвикателства пред традиционните медии. За да насърчи диалога по тези актуални теми, Медийната програма Югоизточна Европа на Фондация „Конрад Аденауер” организира на 28 март в София международна конференция, в която взеха участие журналисти, учени, представители на медийния бизнес и институции от 12 държави. Повод бе представянето на изследване за модерното журналистическо образование сред 531 студенти от България, Румъния, Сърбия, Хърватия и Албания.

Вече десет години Медийната програма подкрепя независимата и качествена журналистика в ЮИЕ като важна предпоставка за развитието на демокрацията в региона. Повече за изследването разказва нейният директор Кристиан Шпар:

Журналистическото образование в ЮИЕ се извършва основно от университетите, които обаче са фокусирани върху теорията. Ние извършихме проучване сред студенти от региона, които ясно заявиха, че имат нужда от повече практическо обучение и техническо оборудване за тяхното медийно обучение. Това е предизвикателство за университетите, но не само за тях. Имаме нужда от по-силен диалог между университетите, медиите и правителствата, за да реформираме образованието на младите журналисти.

Изследването показва тенденция за феминизация на професията. Още важни заключения от студентите научаваме от мениджър комуникации на Медийната програма и редактор на изданието Мануела Златева:

Интересен резултат е, че 34 процента искат да следват журналистика, защото това е тяхната професия мечта. Същият е и процентът на тези, които учат, защото искат да се ангажират с общественозначими или политически теми. Тоест имаме една доста идеалистична представа за журналистическата професия. От друга страна, запитани дали искат да останат да работят в тази област, 50% от студентите предпочитат да се реализират в сферата на ПР или където им се отвори възможност да работят. По отношение на България – 60% искат да останат в професията, което е доста добър резултатв сравнение с останалите страни в региона.

Често студентите са много по-добре запознати с новите технологии от своите преподаватели, но тяхната роля е да ги научат на високите професионални стандарти, които все по-често отсъстват в съвременната „copy/paste” журналистика.

Според д-р Йонила Годоле от Тиранския университет характерен за региона е малкият, но динамично развиващ се медиен пазар:

Броят на регистрираните електронни медии в Албания в момента надвишава 250. Това на пръв поглед изглежда добре, но притеснително е цялостното им качество и липсата на журналистически професионализъм. Не трябва да забравяме, че ние не сме имали традицията на истинската медийна среда. Медиите трябваше бързо да се адаптират към новата система и към новата си роля на посредник между политиката, бизнеса и обществото.

Проф. Миролюб Радойкович от Белградския университет отчита тенденция за цялостно намаляване на броя на студентите:

Професионалното образование в Сърбия достигна своя бум преди пет години – имахме близо осем държавни и частни университети, в които се изучаваше журналистика. Сега останаха само три държавни и един частен, тъй като броят на студентите с всяка година намалява. Поради все по-малкия брой рекламодатели, медиите са принудени да правят икономии, включително да правят съкращения на журналисти. От друга страна с развитието на новите технологии съвременният журналист трябва да прави всичко – да пише, записва и снима, монтира и озвучава – т.е. постепенно изчезнаха много от предишните професии свързани с журналистиката. В резултат много журналисти останаха без работа, което автоматично свали заплащането на новонаетите и намали атрактивността на професията.

Според проф. Радойкович нарастващата роля на гражданската журналистика не бива, а и не може да измести професионалната. Непрофесионалистите, ловящи ежеминутно сензации с телефоните си, професорът шеговито определя като „покемон журналисти”, но в тяхната дейност той вижда доста опасности: В гражданската журналистика има много рискове, защото там може да се пише без отговорности, не се знае кой е истинският автор, законите не предвиждат наказания и най-вече липсва етиката. За да оцелее професионалната журналистика, тя трябва да се върне към своите най-важни идеали – да служи на истината, да е актуална, да е точна и да следва кодекса на професионалната етика.

Снимки: kas.de