Мобилно приложение помага за разкриването на незаконна сеч и нарушения в горите

Изсичането на горите е сериозен проблем, който не спира да тревожи както обществото, така и еколози, лесовъди и държавни институции. По данни на природозащитни организации, близо 1% от горите се изсичат, а приходите от дърводобива са около 100 милиона лева годишно. Незаконната сеч се извършва понякога и благодарение на бездействието на държавни институции, чиито представители си затварят очите пред престъплението, дали заради политическа обвързаност, или частен интерес. За да бъде прекратено това посегателство над природата е нужна публичност и гражданска активност, убедени са еколозите. Инструмент за това е електронната платформа GIS, създадена от членове на WWF-България. За нея ни разказва Александър Дунчев – експерт към организацията:

Няма как да се справим с незаконната сеч само с изпращане на сигнали до контролните органи. Затова още преди 2-3 години създадохме GIS-платформа, която да позволи на всеки гражданин да се ориентира и да сигнализира за незаконна сеч в гората, ако види нещо съмнително.

Платформата се използва от 200-300 души на ден и предоставя информация за вида на гората, за големината на парцела, а също и дали има издадени разрешения за сеч там. Освен у нас, подобни интерактивни карти правят в Румъния и Украйна, където проблемът с изсичането на горите също е голям. Всеки месец еколозите у нас получават по 4 – 5 сигнала за незаконна сеч, но успяват да реагират само на един, защото са твърде малко на брой. Надяват се медиите да отразяват повече проблемите, засягащи горите. Така хората ще разберат, че макар и трудно, някои от проблемите се решават.

През тези години ние сме търсили и общи решения с Агенцията по горите за подобряване на горското законодателство, така че да се намалят възможностите за злоупотреби. Такива бяха инсталирането на GPS-и върху камионите и видеонаблюдение в цеховете, използването на специални пластини с баркод на всяка по-голяма трупа в камионите, електронни превозни билети и информационни табели на сечищата – допълни още Дунчев.

От своя страна директорът на дирекция „Опазване на горите“ към ИАГ (Изпълнителна агенция по горите) Димитър Баталов настоява за промени в Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания, които касаят контрола спрямо нарушителите, изсичащи горите. Според него, съставените актове за миналата година са над 16 800, а са платени едва 15% от глобите. Според Закона за административните нарушения и наказания, ако нарушителят е безработен или социално слаб, те могат да съставят акт, но не могат да си получат глобата, тъй като имуществото му е недостатъчно, за да я покрие. Затова те предлагат да се въведе задължението, извършителят да положи  общественополезен труд. Според статистиката на ИАГ, системните нарушители у нас са над 1000 души.

Експертите обръщат поглед и към друг сериозен проблем – горските пожари и какви са възможностите те да бъдат избегнати. Основна причина за тях е човешката немарливост и небрежност. Горите, пострадали от пожар, често не успяват да се възстановят и затова се налага терените да бъдат залесени отново. Ако масивът не е изгорял напълно, се разчита на естественото му възобновяване. Според еколозите, това е по-добрият и устойчив вариант.  По данни на Министерството на земеделието, 49 437 декара гори са засегнати от пожари за изминалата 2016 година у нас. Средната цена за възстановяване на един декар горски масив е между 800 и 1000 лева.

Унищожаването на горите засилва парниковия ефект, вредните емисии не се преработват чрез фотосинтезата и нивото на кислород в атмосферата застрашително намалява. А без кислород животът ни би бил невъзможен. Важно е да го осъзнаем преди да е станало твърде късно.