Турската годишна инфлация достигна близо 25% през септември

Годишната инфлация в Турция се ускори през септември до близо 25%, като това е най-солидният растеж на потребителските цени, откакто президентът Реджеп Ердоган пое управлението на страната преди около 15 години. Рекордно високата инфлация подчертава задълбочаващото се негативно влияние на валутната криза върху икономиката на страната и върху обикновените потребители.

Турският статистически институт обяви днес, че потребителските цени са се увеличили с 6,3% в сравнение с предходния месец и с 24,52% в сравнение със септември миналата година. Финансовите пазари прогнозираха по-умерено ускоряване на годишната инфлация до 21,1 на сто.

Най-голямо - с 11,41%, е увеличението на цените за мебели и друго домакинско оборудване, с 9,15% - на транспортните цени, със 7,42% на цените на разнородните стоки и услуги и с 6,4% на цените за хранителни стоки и за безалкохолни напитки.

След като през август годишната инфлация достигна 17,9%, турската Централна банка заяви, че ще вземе мерки за гарантиране на ценовата стабилност и увеличи някои от лихвените си нива с 6,25% - безпрецедентно високо увеличение за последните 15 години.

                                                                              Графики на турската инфлация през 2018-а и 2017-а година

По-високата от очакваното септемврийска инфлация допринесе за първоначално ново понижение на турската лира спрямо щатския долара и еврото, след което обаче беше париран част от нейния спад, тъй като рязкото повишаване на потребителските цени предполага и ново агресивно вдигане на лихвите на централната банка на Турция.

Щатският долар се търгува около 6,0100 турски лири, а еврото около 6,9500 лири, след като двете водещи валути поскъпнаха за кратко към нива съответно от 6,0870 и от 7,0580 лири.

През настоящата година турската лира се обезцени с близо 40% спрямо щатския долар в резултат на инвеститорски притеснения, че президентът на страната Реджеп Ердоган ще оказва контрол върху независимата централна банка, ограничавайки нейната възможност да повишава лихвените ставки, за да се справи с инфлацията и с обезценката на местната валута. Дипломатическият разрив през последните месеци между Турция и САЩ също допринесе за сериозната слабост на турската валута.

Трябва да се има предвид, че след като през август годишната потребителска инфлация нарасна със 17,9%, Турската централна банка сигнализира, че ще предприеме действия срещу "значителните рискове" за ценовата стабилност. Впоследствие ТЦБ повиши на 13-ти септември основния си лихвен процент (едноседмичната репо лихва) с цели 625 базови пункта до ниво от 24%.

Турската статистика отчете и рязко повишение на индекса на производствени цени през септември, което е предпоставка за по-нататъшен растеж и на потребителската инфлация.

Индексът на цените на производител (PPI) се повиши на месечна база през септември с 10,88% и на годишна база с цели 46,15% след растеж с 32,13% през август. Най-здраво е поскъпването при производството на електрическа енергия и на бензин - с цели 40,21% само в рамките на месец и със 71,88% спрямо същия месец на 2017-а година.