Показват жезъла на хан Кубрат в Казанлък

публикувано на 19.01.15 в 10:41 | обновено на 19.01.15 в 14:27

Пръстен-печат с монограм, сребро с позлата.

Снимка: Община Казанлък

Момчил Маринов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Жезълът на хан Кубрат ще бъде представен в гостуваща изложба, която ще бъде открита днес от 17.30 часа в залата на Исторически музей „Искра“ в Казанлък. Това съобщи директорът на музея Момчил Маринов. По думите му под един покрив ще бъдат събрани находки от времето на Велика България. Публиката ще може да види част от съкровището на хан Кубрат и старобългарското съкровище, открито край банатското село Над сент Миклош, днешна Румъния. Експонатите са от фондовете на Националния исторически музей и ще гостуват в Казанлък до началото на май. Входът за посетители е свободен, каза още директорът на казанлъшкия музей Момчил Маринов.

Цялото съкровище на хан Кубрат е съставено от над 700 златни и сребърни предмета с общо тегло 75 кг. Включва предмети с различна културна принадлежност - с византийски произход, с ирански произход и предмети от т.нар. „степна култура“. Съкровището е случайно открито от две пастирчета през 1912 г. край с. Малая Перешчепина. То е най-голямото ранно-средновековно съкровище от стотици златни и сребърни предмети. През 70-те години на XX век българският археолог Станчо Ваклинов прокарва тезата за неговия български произход. Едва през 1984 г. Ѝ. Вернер категорично свързва находката с основателя на Велика България хан Кубрат, като разчита монограмите върху два от пръстените – „На Кубрат“ и „На Патриция Кубрат“.
Съкровището от Малая Перешчепина и обвързването му с първите години на българската държавност недвусмислено определя водещото място на България в международните отношения през VII век, категорични са историците.
Съкровището от село Над сент Миклош е открито през 1799 г в банатското село Над сент Миклош. Едва през 1884 г. е изследвано за първи път, а през 1943 г. Никола Мавродинов окончателно обвързва съкровището с българската държавност и териториалното разширение на България на запад. Съкровището е сложен феномен сред художествения метал на ранносредновековна Европа. Състои се от 23 съда с общо тегло близо 10 кг. Датира се към VII – IX век. За българския му произход свидетелства изображението на номадски вожд върху един от съдовете.Историците свързват този персонаж с представителния паметник на българското езическо изкуство – Мадарския конник. Блясъкът на съкровището от Над сент Миклош още веднъж отразява величието на българските канове.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!