Историята разказва, че чумната епидемия в началото на XVII век унищожава масово населението на старото село Голямо Суванли, близо до Ивайловград и принуждава останалите живи да се преместят на десния бряг по течението на р. Бяла река. Поради гористия терен, по-малка част от тях се заселват на високото бърдо и така се основава ново село с две махали, които по-късно се оформят в две села - Горно и Долно Суванли. От 1934 година името на селото става Долно Луково.

В началото на 1806 година от дарения, направени от местното население в с. Долно Луково е построен първият храм, наречен "Св.Св. Константин и Елена".

До 1850 година храмът обслужва и двете махали. Дървеното клепало, окачено на един от високите дъбове до храма, възвестявало миряните за молитва. Сега клепалото липсва, но на мястото си стои дънерът на дървото, на което е било окачено то. Любопитно е, че същата година горносуванлийци строят собствена черква, наречена "Св. Архангел Михаил", която можете да видите на самия център на селото.

Църквата "Св. Св. Константин и Елена" е обявена за архитектурен паметник, а от 1974 година е художествен паметник на културата. Тя е една от малкото, която е имала аязмо в олтара си, рядко срещан е и фактът, че в нея има две отделения за миряните - мъжко и женско.

И до днес са запазени прекрасните гравюри на иконостаса, както и уникалните рисунки на местни художници, изобразяващи сцени от Страшния съд, нарисувани направо по глинената мазилка на стените.

Един съвет от екипа ни, който посети църквата - когато тръгнете към селото, първо се отбийте до Туристическия иннформационен център в Ивайловград, за да ви свържат с кметския наместник Христина Кюпекчиева, защото само тя държи ключа за църквата. А като пристигнете, най-младият от групата ще има честта да отключи вратата на църквата. Пред микрофона на Мария Стефанова сладкодумната дама влиза в ролята и на екскурзовод. От разказа на г-жа Кюпекчиева ще разберете как е името на заралийката, която пише историята на селото и какви тайни крие старата църква в с. Долно Луково.