Тя е разпространена буквално навсякъде в изобилие. Когато в края на лятото и началото на есента излезете от града, със сигурност ще срещнете бодливите храсти, обсипани  с малки елипсовидни оранжево - червени плодчета.  Шипката расте повсеместно из храсталаци и редки гори, край реките, по тревисти склонове и синори, в равнините и планините до 2000 м надморска височина.

На пръв поглед толкова обикновени, шипковите плодове представляват един своеобразен склад за витамини, минерали, ценни микроелементи и други биологично-активни вещества.

Те нямат аналог в растителния свят, по съдържанието на витамин С. Със съдържание от 2 г витамин С в 100 г, шипковите плодове превъзхождат 2 пъти лимоните. Пектинът в тях е 3 пъти повече отколкото в ябълките, а бета-каротинът – 2 пъти повече отколкото в морковите. Шипковите плодове се използват широко в народната и съвременната медицина, шипковият чай и сиропи са сред най-популярните имуноукрепващи средства; в хранително-вкусовата промишленост – за производството на шипков мармалад, желета и напитки, а семената, от които се извлича масло, имат широко приложение в козметиката.

Всички тези факти нареждат плодовете на шипката сред най-събираните, използвани и изнасяни билки в страната ни. Заедно с липата, лайката и копривата, тя  заема първите места. За периода 2001 - 2005 година  средно са изнасяни милион и осемдесет хиляди килограма.

Шипковите храсти са обект на голям интерес за стотици хиляди хора, които изкарват прехраната си или си осигуряват допълнителни доходи със събиране на билки. Често този интерес е съчетан с много рискове за естествените находища на шипка.

Проблем номер едно е събирането на зелена шипка. 

Известно е, че зелените плодове нямат същата стойност както узрелите. Най-голямо е съдържанието на витамин С в шипката, когато плодовете са ярко червени и твърди. 

Опазването в природата на ценните шипкови растения не би било възможно без подкрепата на местните общности; събирачи на лечебни растения и билкозаготвители от района, които имат най-голяма полза да опазват тези важни за препитанието им растения в природата.