Росен Карамфилов, седнал във въздуха

публикувано на 03.05.16 в 14:15

Чуйте Росен Карамфилов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Целебна поезия“ – с тази много сполучлива игра със заглавието поетът Стефан Иванов определя новата стихосбирка на Росен Карамфилов „Церебрална поезия“, в която четем: „ако един ден падна/ нека да е на небето“. Тя е третата му поред след „Орелът и детето“ и „Стерео тишина“ и четвърта след излизането на романа му „Колене“. Младият (роден през 1992 година) автор в момента е студент в ПУ „Паисий Хилендарски“, но вече има две награди -„Рашко Сугарев“ и „Добромир Тонев“. Редактор на новата му книга е Георги Господинов, който нарича писането на Карамфилов „екстремно – в тягата си както към любовта, така и към смъртта“. В „Церебрална поезия“ Росен Карамфилов вече е „израснал“ детските болести на първите си две стихосбирки и застава категорично сред най-добрата млада българска поезия. Рязък до крайност, самоубийствено оголен в поезията си, той държи огъня в шепите си – туптящото си сърце, както е в рисунката на баща му Кольо Карамфилов „Огън в моите ръце“, както е наречена и поемата в края на книгата. Книга, по думите на Росен, събрана бавно и внимателно.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Росен Карамфилов, седнал във въздуха

Радиопрограми

Радио България

За БНР