В музикалния фолклор на Средна Северна България срещаме разнообразни песенни образци. Особено характерни са песните от семейния и трудовия цикъл, а хороводните се отличават с богата метроритмика, която допринася за многообразието от варианти на популярните „пайдушки”, „ръченични”, „дайчови” и „ганкини” хорà. С мисията да развива сценично тези традиционни практики е създаден Северняшкият ансамбъл за народни песни и танци в Плевен. Повече от 50 години изкуството на професионалния състав достойно популяризира музиката и танците на региона у нас и по света. През 80-те и 90-те години на миналия век хорът на ансамбъла, ръководен от композитора Иван Вълев, достига високо майсторство в музикалната ни култура. В него работят талантливи изпълнители, обединени да създават професионално музикално-сценично изкуство. Предаването „Съботна трапеза” на Радио Варна представя три поколения певици от Плевенския край, дългогодишни солисти на Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци с характерен стил и репертоар.

От 1971 г. ансамбълът получава държавен статут. Първата щатна певица е Надка Томова от с. Бъркач, Плевенско. Семейната среда предопределя нейната музикална съдба – баща й е добър инструменталист, свири в духовия оркестър на селото. „Музикалното чувство съм придобила от него. В нашето село имаше възрастни жени с много богат репертоар. От баба ми също съм се учила да пея, ходих из целия регион да събирам песни”, казва Надка Томова. По това време в Плевен няма музикално училище, където младата певица да получи музикално образование и поема към друго изкуство. Завършва Националната гимназия по приложни изкуства в Троян като главен технолог по битова керамика и с вълнение разказва: „В часовете по практика докато въртя грънчарското колело си пея. Един преподавател беше от нашия край и все ми казваше: „Наде, запей нашенска песен да ни е спорна работата”. Моята мелодия се вплиташе с мелодията на грънчарското колело”. Още като ученичка се изявява по концерти. През 1968 г. след конкурс постъпва в състава Северняшкия ансамбъл – Плевен. Там работи в продължение на 42 години до пенсионна възраст. „През 1980 г. завърших Националната школа за художествени ръководители в Пловдив като диригент на народен хор, но най-голямата школа за мен е тази на нашия диригент Иван Вълев – моят първи и единствен учител”, прекланя се пред таланта на маестрото. За фонда на БНР Надка Томова записва песни от Плевенско с обработки на Иван Вълев, Ангел Шопов и Коста Колев. Паралелно с работата в ансамбъла певицата се занимава и с преподавателска дейност. Обучава млади изпълнители, на които показва първите стъпки в народното пеене. Един от тях е известният северняшки певец Христо Косашки от Луковит. И днес Надка Томова не се разделя с песента. Продължава да пее по различни поводи, ръководи самодейни състави в Плевенския край. С радост споделя, че синът й Мартин Мочков е наследил баща си като танцьор. Той работи в ансамбъл „Тракия”, а в момента е хореограф на Северняшкия ансамбъл.  

Певицата Елка Петкова е представител на следващото поколение солисти на ансамбъла. Родена е само на 3 км. от Плевен в с. Гривица. Прадедите й са преселници от Странжда и Пиринския край, но тя усвоява местния музикален диалект в ранна възраст. Постъпва в редиците на Северняшкия ансамбъл – нейният „съзнателен живот”, „втори дом”, където създава семейство с танцьора Милен Петков. Личния си репертоар Елка Петкова натрупва благодарение на теренни експедиции в Плевенския край, провеждани от Димитрина Радулова, фолклорист към ансамбъла по това време. „За първите записи в националното радио се въздържах, защото смятах, че трябва да съм достатъчно утвърдена певица и чак тогава да представя песни за запис. Първата песен, която записах с оркестъра на нашия ансамбъл е „Мър, Гергано” от района на село Одърне”, споделя Елка Петкова. В средата на 90-те години осъществява записи с Окрестъра за народна музика на БНР, продуцирани от Невена Воздолска в обработка на Костадин Генчев. С радост говори за периода, в който главен художествен ръководител на Северняшкия ансамбъл е композиторът Иван Вълев: „Това е един толкова мил период не само, защото сме били по-млади. Тогава имаше хъс за работа, това беше единственото, за което човек мисли и работи. Иван Вълев ни научи на дисциплина и отговорност по елегантен начин. Без притеснение казвам, че нашият хор беше един от най-добрите в България. На всяка „Нова българска музика” се представяхме с огромен репертоар – 17 акапелни песни, които записвахме на един дъх”. Тя изпълнява солови партии на утвърдени хорови обработки като „Тъкала ли си, момина мале”, „Море, сокол пие” и др.На младите си колеги в ансамбъла певицата казва: „Публиката иска да усети, че разказваш песента като най-добрия разказвач. Тя е приказка, разказана в мелодия. Трябва да обичаш работата си и да се развиваш като изпълнител на сцената”. Елка Петкова е щастлива с работата в ансамбъла. Живее в уютен дом в с. Гривица, където се грижи за децата си и малката внучка Ема. Снаха й Галина Георгиева е преподавател по български танци в музикалното училище в Плевен. 

Сред съвременните представители на северняшката песен се откроява характерният глас на Петя Йорданова – певица с музикално образование, трето поколение солист на Северняшкия ансамбъл. Закърмена с народната песен, тя е наследник на музикален род по бащина линия в родното с. Каменец и по майчина – Асеновци, Плевенско. „Музикалният ми талант е открит от моя учителка в детската градина на село. Тогава се качих за първи път на сцена, нo oформянето ми като професионална певица започна в музикалното училище в Котел”, разказва Петя Йорданова.От 80 кандидати за „народно пеене” в училището тя е сред приетите осем певици. Първи преподавател е вокалният педагог Сашка Ченкова. За този период тя споделя: „Не мога да забравя изискванията на г-жа Ченкова за стиловите особености на народната песен. Поставяше ни задачи да издирваме песни от родния край – непознати, нечувани, незаписвани в радиото. Часовете по солфеж, хармония, пиано, вокални ансамбли също развиха музикалната ни подготовка”. Завършва училището в класа на Мария Гънчева Колева: „Тогава тя дойде от музикалната академия в Пловдив, ние знаехме, че е ученичка на голямата Вълкана Стоянова. Часовете с Мария Колева минаваха приятелски, защото е изключителен професионалист”. 

Артистичните качества на Петя Йорданова като хорист и солист на Северняшкия ансамбъл в Плевен изтъкват нейни приятели и колеги, които убеждават младата певица да запише песни в националното радио. През 1992 г. осъществява първите записи с радиооркестъра в обработка на Христофор Раданов. „Не е лесно да си солист, но като че ли хоровото пеене се позабрави. Когато прозвучи професионален многогласен хор – това е друго измерение”, казва Петя. Работата в ансамбъла за нея е удоволствие и вярва в бъдещите постижения и успехи на състава. Паралелно с концертните изяви продължава професионалното си развитие в обучение по музикална педагогика към Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”.