Народният представител от Осмото и Деветото народно събрание почина на 78-годишна възраст на 26 януари в София. Днес бе изпълнена последната му воля урната с праха му да бъде положена при покойната му съпруга в гробищния парк на Стара Загора - градът, в който преминава голяма част от жизнения му и професионален път.

„Ако Стара Загора си изкове емблема, Васил Недев трябва да бъде в основата на тази емблема“, заяви за него пред Радио Стара Загора приятелят му и бивш колега Енчо Енев. По думите му Недев има сериозни заслуги за развитието на местната икономика.

Спомените на Енчо Енев за Васил Недев чуйте в прикачения звуков файл

„Това е човекът, превърнал преди много години Стара Загора във високотехнологичен град. Участва в строителството на Завода за запаметяващи устройства, с негово съдействие градът стана център и на роботиката, обновиха се изцяло технологиите във военните заводи в Казанлък“, припомни Енчо Енев.

 „Беше с поглед насочен към бъдещето, а идеите му винаги се движеха на границата на рационалното и ирационалното. Като ръководител на Старозагорски окръг има сериозен принос за развитието и на селското стопанство в района", категоричен е Енев.

Роден на 12 ноември 1938 г. във варненското село Манастир Васил Недев завършва Висшия машинно-електротехнически институт „В.И.Ленин“ в София. Работи като главен технолог в научноизследователския и проектоконструкторски институт за машини за хранителната промишленост в Стара Загора. В същия институт е бил заместник-главен инженер и заместник-директор по техническите въпроси. Известно време е директор на Завода за запаметяващи устройства в града. От 1973 до 1979 г. е генерален директор на ДСО „Изот“. През 1979 г. е назначен за председател на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет. След това е първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Стара Загора. Бил е първи заместник-министър на машиностроенето и първи заместник-председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес. През 1986 г. е назначен за председател на стопанско обединение „Нови технологии и материали“. От 1981 до 1990 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. След това е член на Висшия съвет на БСП. Лауреат на Димитровска награда.