Войната, жените, децата

Светлана Алексиевич и „Време секънд хенд“ (2013) имаха сериозен успех сред българските читатели, а сега излезе и том с две нейни книги: „Войната не е с лице на жена“ (1983) и „Последните свидетели“ (1985). Беларуската писателка и журналистка, която наричат „археоложка на комунизма“ и „морална памет на сриналата се съветска империя“ е издала и още две книги, с които става известна „Цинковите момчета“ (1989) и „Чернобилска молитва“ (1997). Тя е написала сценариите на 21 документални филма и е автор на три пиеси. Преведена е на 35 езика, има престижни международни награди, сред които и Нобеловата. Пиша книга за войната... Аз, която не обичах да чета военни книги, макар че по време на моето детство и юношество за всички това беше любимото четиво. За всички мои връстници. И това не е чудно – ние бяхме деца на Победата. Това пише Светлана Алексиевич в своя дневник на книгата „Войната не е с лице на жена“. И продължава: Казват ми: е, спомени – това не е нито история, нито литература. Това е просто животът, осеян с боклуци и непочистен от ръката на художника. Суров материал от говор, всеки ден е препълнен с него. Навсякъде се търкалят тия тухли. Но тухлите още не са храм?! Ала за мен всичко е различно... Именно там, в топлия човешки глас, в живото отражение на миналото е скрита първозданната радост и е оголен неотстранимият трагизъм на живота. В дневника на книгата тя пише и за това какво е изхвърлила цензурата от книгата, какво тя самата е изхвърлила, за своята война при написването на книгата.

Втората книга „Последните свидетели“ има подзаглавие „Соло за детски глас“. Ако в първата чуваме гласовете на жените, участвали наравно с мъжете във войната, във втората чуваме гласовете на децата на войната. Вместо предисловие Светлана Алексиевич задава въпроса на руския класик Достоевски: ще се намери ли оправдание за света, за нашето щастие и даже за вечната хармония, ако в името на това, за здравината на основите, бъде пролята дори и една сълзица на невинно дете? Защото по думите на писателя нито прогресът, нито революцията, нито войната, могат да оправдаят тази сълза – тя винаги ще е по-тежка.
Разтърсващи свидетелства, които припомнят ужаса на войната. Не само на Втората световна, на всяка война.