Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Милко Палангурски:

"Ген. Христо Луков е ръководил крайно националистическа организация с вождистки култ"

„Съюзът на българските национални легиони“ е приел с радост ограниченията за евреите, казва историкът от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“

Снимка: Катя Чорова

Фигурата на Генерал Христо Луков в последно време живее някаква нова история, и е използвана за модел и водач на една група политически лица в нашето общество, които смятат, че национализмът е единствената панацея за българското общество. Това заяви в ефира на Радио Стара Загора професорът по нова история на България от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. По повод ежегодната полемика през февруари, предизвикана от т. нар. Луковмарш, историкът уточни, че в обществото  често се разпространяват неверни твърдения за генерала и без да е особено значима личност в исторически план, днес той се превръща в политическо знаме на определени среди.

„За него се тиражират легенди като например тази за спасяването на Кюстендил от сръбска окупация по време на Първата световна война, което не се потвърждава от нито един документ. Затова пък има документи за корупционна дейност на Луков като министър на войната 1935-1938 г.“, казва историкът.

По повод твърденията, че ген. Христо Луков е антисемит, професор Палангурски заяви, че разпространяваните в публичното пространство информации за контактите му с еврейската общност, не опровергават тази теза, защото те са просто част от официалната кореспонденция на един български министър през средата на 30-те години на миналия век.

"Факт е, че водената от него организация „Съюз на българските национални легиони“ посреща Закона за защита на нацията и ограниченията за евреите с радост. Това мисля, че обяснява какво като политическо лице и като политическа организация се крие зад Луков и неговите хора. Това е авторитарна организация, която смята, че централизирането на властта ще създаде една силна национална доктрина и като обединена нация ще успеем да решим националния въпрос в името на Санстефанска България. Типично централизирано национално движение. Не е фашистко, не е националсоциалистическо, но е много близко като идеи и начин на подход към обществото. „Националните легиони“ имат една смесена организация, като най-важното в нея е вождисткият култ. Крайният национализъм съществува, каквото и да говорим, колкото и да се опитват да оправдават техните действия. В крайна сметка не случайно Дворецът дори, който олицетворя властта, гледа на тях като на една дясна алтернатива на едно авторитарно управление, каквото е безпартийната власт в страната по това време" обясни историкът.

Професор Палангурски подчерта, че когато говорим за Христо Луков трябва да разграничаваме образа на храбрия генерал от войните в началото на века и политика от 30-те години.

„Той е един от хората, които смятат, че България трябва да постигне на всяка цена реванш за загубите от Балканските и Първата световна война и да се реализира националната идея на Санстефанския мирен договор с една централизирана власт. Но няма как да пренебрегнем факта, че по време на Втората световна война той е най-близо до германските идеи в България. Или бих казал – той е дясната опозиция на прогерманското правителство или с други думи резервния кон на германската политика в България при евентуална смяна на властта. Месеци преди убийството му, немските дипломатически документи показват, че германците разчитат при евентуална криза той или Александър Цанков да поемат управлението на страната. В тази връзка  се възприема за един от доверените хора на немското правителство. Това донякъде е и мотивът за неговото убийство от страна на левицата, тъй като се предполага, че ако той влезе в изпълнителната власт, ще поеме или вътрешното или външното министерство. Това би означавало, че българската армия може да бъде използвана при операцията на Източния фронт", обясни професорът от Великотърновския университет.

Милко Палангурски припомни, Христо Луков е един от българските генерали със заслуги в българските войни за национално освобождение. "Той е човек, който е оставил своя белег в българската военна история, а по-късно и в политическата история, тъй като е военен министър в средата на 30-те години на 20 век. И, ако трябва да запомним нещо от неговото управление, то това е, че той върна армията в българските казарми. Факт, който му признават и най-видните му неприятели и приятели, и левицата, и десницата. След 19 май 1934 година българската армия излезе на политическата сцена и пое управлението на страната. Но от друга страна, връщането на армията в казармите, не означаваше връщане на демократичните отношения в обществото".


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

От години в навечерието на 3 март ученици и учители от СУ

Този, който буди, събужда със знанието

Тя е дългогодишен директор на Средно училище "Максим Горки", което за много от старозагорци е известно като  "Руската гимназия". През септември, тази година е бил поредният професионален рожден ден – 41 години педагогически стаж. А Пътеката е дълга –..

публикувано на 01.11.24 в 13:17
Десислава Алексиева

Изкуственият интелект притежава информация, но не притежава знание

„Изкуственият интелект притежава информация, но не притежава знание. А знанието е онзи важен критерий за анализиране на истинността на дадена информация“ – припомни в ефира на Радио Стара Загора Десислава Алексиева, председател на управителния..

публикувано на 31.10.24 в 17:31

Диалогът между изкуство и власт е изключително важен

Изкуството и властта са инструментите, с които могат да се управляват умовете на хората и да се манипулира определен тип мислене и поведение. Това е истина, която е стара колкото света, или поне колкото осъзнаването на силата на двете  уж..

публикувано на 28.10.24 в 15:43

Нормативната уредба също е причина за отпадане на ромски деца от училище

Миграцията в страната и извън граница е сред най-честите причини за отпадане от училище на много деца от ромската общност в Старозагорско, отчитат Ганчо Илиев от неправителствената организация „Свят без граници“. Екипите на организацията работят..

публикувано на 23.10.24 в 15:49

Професор Николай Спасов: Европейският карпатски рис е най-подходящ за разселване в нашите планини

Професор Николай Спасов е зоолог и палеонтолог, работещ в Природонаучния музей към БАН. Той е сред най-големите експерти по едрите хищници в България. Световно признат учен, автор на повече от 250 публикации, много от тях в престижни чужди издания...

публикувано на 19.10.24 в 09:29

Василка Панайотова: Доброто няма цвят или принадлежност, всички говорим на един език в една общност

„Смело можем да кажем, че 4 месеца след опустошителното бедствие- градушката на 13 юни,  Шипка се е възстановила. Всичко това е благодарение на това, че сме обединени и благодарение на всички, които доброволно помогнаха“, каза кметът на града..

публикувано на 18.10.24 в 16:00

Теодора Билярска: В музея по минералогия, петрология и полезни изкопаеми има много редки колекции

"Музеят е създаден през 1891-92 година в първото Висше училище в столицата на страната - София. През 1892 година учениците от първа мъжка гимназия подаряват 450 минерални и фосилни образци, които реално поставят началото на настоящият музей към ГГФ на..

публикувано на 18.10.24 в 08:09

Киберексперт: Все още AI се контролира от човека

В Радио Стара Загора гостува киберекспертът и основател на фондация "Киберсигурност за всеки" инж. Янко Спасов. В ефира на предаването "Час пик" той коментира темата за все по-масовото навлизане на изкуствения интелект (AI) в съвременния свят...

публикувано на 17.10.24 в 16:56

Все повече студенти се възползват от Еразъм+ в Тракийския университет

Броят на студентите от Тракийския университет, които се възползват от програмата Еразъм+, непрекъснато расте, съобщи Александър Генов от международния отдел. Тази програма дава възможност на студентите сами да изберат къде да осъществят своята..

публикувано на 16.10.24 в 12:44

Владимир Николов: Надявам се да открием още редки фосили в Трънско

Владимир Николов е асистент по палеонтология в Природонаучния музей към БАН. Вече години наред той участва в експедиции край град Трън, област Краище. Там са открити уникални по рода си фосили от късна креда, свързани с животински видове. "Тази година..

публикувано на 16.10.24 в 09:30