Знамето на Старозагорското въстание от 1875 година, едно от малкото знамена в страната от преди Освобождението от турско робство, е първообразът на Националния трибагреник. Тази теза изказаха историците проф. Андрей Пантев и проф. Пламен Митев, по време на проведената вчера в Стара Загора кръгла маса на тема “Пътят към свободата“, организирана от Община Стара Загора и Регионалния исторически музей като част от програмата, посветена на 140-та годишнина от Освобождението на България.

„Като историк аз самият дълго време вярвах на разпространената трактовка, че съшитото в Браила през 1877 г. от Стиляна Параскевова знаме, е първообраз на националния ни флаг. Колегите от РИМ преди години ни отвориха очите, като ни запознаха със съответните документи, свързани с възстановяването на оригинала на това знаме, на два пъти - през 1963 и последният път през 1912 г. При тях очевидно стана ясно, че трицветният багреник, превърнал се в национално знаме след Освобождението, е тъкмо изработеното в Стара Загора от вашия авторитетен даскал Христо Куртев и то наистина заслужава признание като първообраз на нашия национален флаг.“ , каза в Стара Загора проф. Пламен Митев.

Той поздрави колегите си от Регионалния исторически музей за усилията да възстановят знамето и популяризират идеята, позната досега само на ограничен кръг историци. „Много се надявам най-сетне да се каже ясно и категорично, че първообразът на националното знаме е именно знамето на старозагорските въстаници, направено през есента на 1875 година.“, добави проф. Митев. По думите му, истината все още се крие между редовете на националната научна книжнина и е слабо позната дори на специалистите.

За да популяризират тази истина, двамата братя художници Димо Генов и Михаил Косев за два месеца създават реплика на знамето на Старозагорското въстание от изкуствена коприна в бяло, зелено и червено, с размери 110х130 см. Лъвчето и кръстът с надписа „Свобода или Смъртъ" са нарисувани върху памучна тъкан по начина, по който го е сторил през 1875 година учителят по краснопис и член на някогашния революционен комитет Христо Куртев. Оригиналът сега е част от постоянната експозиция на РИМ, подарен през 1907 г.

Зам.-кметът на Община Стара Загора Иванка Сотирова благодари на творците и подчерта, че едно от най-значимите събития за Стара Загора – шествието с 300-метровия национален флаг на 3 март, ще бъде предвождано от знамето на Старозагорското въстание и Самарското знаме.

По време на кръглата маса журналистът Петър Драгиев представи научно-популярният сборник „Сакралните старозагорски знамена“, създаден съвместно с музея и посветен на „знаменния български град“ Стара Загора.

В продължение на два часа бяха дискутирани политическите борби на българите за национална независимост през втората половина на ХІХ в., участието в чети и легии, създаването на Революционен комитет по времето на Левски, Старозагорското и Априлското въстание и Руско-турската война през 1877-1878 г.

„Сраженията край Стара Загора показаха на какво са способни уж неопитните български опълченци. Често ни се вменява, че сме получили свободата си „на тепсия“, но жертвите, дадени от българите са огромни", каза по време на последвалите дебати проф. Митев. Той цитира последни проучвания, според които близо 55 000 мъже, жени и деца са били избити от башибозука и редовните турски части, само в районите на Стара Загора, Пловдив и Сливен са унищожени половината от жилищата, а 80 на сто от училищата и православните храмове са били опожарени.

"Величието на загиналите за свободата ни е, че те са знаели, че са обречени, затова се прекланяме пред тях. Умирали са мърцина, знаейки, че няма да победят. Днес сваляме шапка, за да се преклоним пред онези, излезли на бунт, знаейки, че от "тази работа" нищо няма да излезе. Спомнете си, че Левски е велик, защото не е бил заплатен за своята дейност.", коментира и проф. Андрей Пантев.