Изборът на дата за национален празник трябва да бъде резултат от иницииран от държавните институции дебат, който да е и експертен, но и обществен, и в който с аргументи да се доказват тезите, заяви в интервю за Радио Стара Загора професорът по история от Великотърновския университет Петко Петков по повод обичайната полемика за 3 март като национален празник. Историкът е скептичен, че петицията за промяната му ще провокира и този път така необходимата институционална дискусия по темата. 

„Датата трябва да обединява българите и от миналото, и от днес. Как например се чества в Смолян 3 март, като този район, според подписания Санстефански договор, остава в Турция.  Според акта на международното признаване на Съединението пък, двайсет и няколко села от кърджалийско и смолянско също остават в рамките на Османската империя, което прави спорна като дата за национален празник и 6 септември. На всяка дата, акт от политически действия, може да се намери по някоя капка катран, която да вгорчи общобългарското й смислово значение. Единствено 11 май, 24 май по нов стил, е дълговечна традиция. Импулсите, които излъчва този ден, го правят празник на повечето българи“, посочи проф. Петков.

Според него е крайно време да се подреди официалният българския календар от паметни дни, а стилът, по който се отбелязват, да се унифицира. „В момента 3 март се отбелязва по нов стил, а 3 и 22 септември – по стар“, припомни той.

Целият разговор - в прикачения звуков файл