Пристигналият през 1987 година у нас африканец е член на дружество „Традиция“ в град Велики Преслав, откъдето е съпругата му. Джоузеф не за пръв път взема участие във възпроизвеждането на исторически събития. За първи път обаче изкачи Шипка на 25 август, където пресъздаде ръкопашна схватка с руски офицер и „загина“ пред погледите на многохилядната публика, в която бе и президентът Румен Радев.

В клуб „Традиция“ специалистът по поддръжката на радио и телевизионна техника членува от 10 години.                                          „Понеже в Преслав честваме 3 март и гледайки тези събития, реших и аз да се включа. Запали ме едно нещо историческо, купих си пушка, имам вече две, купих си носия“, връща лентата Малиса и отбелязва, че за първи път се превъплътил в ходжа.

Тъй като в българската история няма голям избор за актьори от Африка, основно влиза в ролята на „лошите“. „В османската армия е имало маври“, обяснява танзаниецът защо участието на чернокож башибозук в Шипченската епопея си е исторически достоверно.

„Аз съм много голям фен на историята. Знам я от времето на създаването на тази държава, знам за Балканските войни, знам преходите, които сте имали, трудности, успехи, въпреки че са много малко. 1300 години – горе-долу знам, да мога, като отида чрез историята да поискам вода“, усмихва се активистът на „Традиция“

Според него българите имат склонност непрекъснато да търсят поводи за конфликти в своята история, тя е често причина и за ниското им самочувствие и комплекси.

„Пет века е османското присъствие или робство, така както искате го кажете… Испанците са били 9 века. Обаче идва момент, когато разбират и казват така – нека миналото е минало, дай да гледаме напред. Българите обаче постоянно се разправяме за историята. Учим нашите деца на неща, които губят самочувствието, защото в повечето случаи българите са губили. И това нещо вкарва в българина някакъв комплекс. Нека си знаем – България се е разпростирала на три морета…, но това е минало, турците са били тука – нека не ги мразим“, казва Малиса на върха, на който са се провели епичните събития преди 141 години. И уточнява – аз се чувствам българин, част съм от това общество.

Той не се наема да открои най-великата личност от българското минало, защото всеки според него е изиграл своята историческа роля. Затова пък с увереност посочва най-голямата историческа грешка на българите: „Тя е от прехода – 1989 г. Оприличавам го на щафета. Когато играеш щафета, този който държи палката, трябва успешно да може да я предаде на следващия. Ако не предадеш, свършва   щафетата, нали? 89-та година палката падна…“