"Аз съм родена в Бяла Слатина, баща ми е от там. Майка ми е от този край, но след като завършва българска филология в Пловдив отишла да живее в Бяла Слатина при баща ми. Нейна приятелка от Ямбол, с която са учили заедно в Пловдив, ѝ казва за тази възможност "Странджа - Сакар" и тогава родителите ми идват и се установяват в този край. Аз съм била на година и няколко месеца, но сестра ми е родена тук."

Днес 36 години по-късно малките градове и села в Странджа и Сакар са обезлюдени отново, въпреки че препитание има, а красивата и чиста природа привлича все повече туристи. За да съживят района, от няколко години кметовете на 5-те общини Тополовград, Елхово, Болярово, Средец и Малко Търново настояват за възраждане на проекта „Странджа – Сакар“. 

"С всяка една изминала  година тенденцията става все по-страшна. В Болярово годишно се раждат по 25 -30 деца, а почиват 120- 130 души. Първо в Тополовград проведохме среща, после в Болярово, мисля, че и в Малко Търново, всички общини да обсъдим и да си подадем исканията как да се стимулират хората да дойдат и живеят в района",  допълва кметът Христо Христов.

Лора е сред младите хора, които засега избират да останат, но докога?

"Тук оставаме и до ден днешен - сестра ми се омъжи тук, аз живея и работя тук, племенникът ми учи в училище тук. Всички ние-родителите ми, близките ми, искат да останат, но трябва да имаме някаква алтернатива, аз специално едва ли бих останала, ако този район продължи да запада."

Кметът на Болярово Христо Христов е наясно, че без стимули за младите хора, районът ще продължи да се обезлюдява.

"На  първо място трябва да ползват някакви преференции, данъчни облекчения, ако щете и някакви еднократни стимули. Едно време по постановлението на семейство се даваха по 5 хил. лв. на домакинство, което иска да се засели. Стимули и към общините, например целево и целенасочено определени проекти да бъдат одобрени и реализирани - за инфраструктура, за пътища, за изграждане на канализация в селата..."  

Христов допълва, че по предложения и идеи на кметовете на петте погранични общини има изготвена програма с антикризисни мерки, подобна на програмата за подпомагане развитието на Северозападна България. По груби изчисления за прилагането ѝ са необходими около 70 милиона лева. Вече две години обаче програмата отлежава в нечий кабинет на Министерството на регионалното развитие. 

А районът продължава да се обезлюдява…..още по-бързо сега, след като заради болести по животните бяха унищожени стадата и поминъкът на десетки семейства.

Чуйте повече от репортажа в звуковия файл.