Днес – 9-ти май 2019 г. , когато отбелязваме 74 години от победата над хитлерофашизма и края на Втората световна война и честваме Денят на обединена Европа,ще ви разкажем за Христо Василев Костакев -  български летец, поручик от Военновъздушните сили.

През тази година се навършиха 100-години от рождението на летеца Христо Костакев. Преди време на негово име бе кръстен и централният площад на Старозагорските минерални бани.Той е роден на 9 април 1919 г. в Стара Загора в семейството на художника Васил Костакев. На 14-годишна възраст баща му умира. Завършил с отличие гимназия,  постъпва в школата за запасни офицери и във Военното на Негово Величество училище в София. През лятото на 1941 г. е изпратен на шестмесечен стаж в Кралската въздухоплавателна академия в Казерта, Италия. 

Участва във въздушните боеве при англо-американските нападения над България през пролетта на 1944 г. Името му остава като първият военен пилот свалил в един въздушен бой две „летящи крепости“ бомбардиращи мирното население на София на 30-ти април същата година. Оцелял след жестоката неравна битка срещу 70 пъти превъзхождащ българските самолети противник, Христо Костакев, който в деня на сражението е бил с висока температура, успява да се приземи невредим с направения на решето от вражеския обстрел самолет.

Нощната бомбардировка над София на 29 срещу 30 март 1944 г.  подготвя атаката над мирното цивилно население на столицата на  30 март на около 600 бомбардировача „Б-24 Либърейтър" с изтребителна охрана от 300 самолета „Москито" и „Тъндърболт" на Височина 8000 м.

Този ден поручик Костакев е единственият летец в летището. Болен на легло, с гнойна ангина, към 10 часа сутринта се събужда от тревожния вой на сирените. Тичешком се облича и излиза на плаца, където е само  самолетът на Командира на орляка Топлодолски.

Без да се колебае, Костакев решава да полети в бой, макар и болен, без собствена охрана и с незачислен нему самолет.

На 8000 м. височина Костакев вижда многобройна въздушна армада към подстъпите за София. Насочва към челния, най-лeвия „Либърейтър" от колоната, състояща се от 60 самолета в сгъстен клинов строй.

"Месершмитът“ на Костакев атакува отдолу с огън избраната цел и прострелва бомбардировача, който експлодира още при първата атака. От експлозията е засегната и летящата в съседство с нея машина, която също експлодира.

В турболентната въздушна струя на  експлозии попада и самолетът на Костакев, върху който се стоварват парчета от разрушените „Б-24".

Машината става неуправляема. Когато самолетът му се стабилизира в положение на летене, Костакев вижда, че зад него се отделя бяла диря. Разбира, че е повреден радиаторът и трябва да се изгаси двигателя за да не се запали.

 От този момент тритонният самолет продължава да лети само благодарение на пилотското майсторство на Костакев, пред когото сега се изправя наново въпросът: да скочи  с парашут, или да спаси машината, като кацне принудително. България няма достатъчно самолети.

Височината бързо се стопява и пилотът решава да кацне в една „равна" нива, която в последния момент се оказва терасовидно лозе с телефонен стълб в него. Пилотът  не успява да избегне стълба. Самолетът се удря в него и забива нос в земята с откъснато ляво крило. Плувнал в пот, Костакев увисва, завързан на седалката. Самолетът под тежестта на опашката се връща в нормално положение, заставайки на „три точки".

Поручик Христо  Костакев излиза от кабината като по чудо без  драскотина. Мъжете от селата в брезнишкото поле тичат, за да окажат помощ, жените да дадат вода, а децата  викат: „Ура, герой!"

Чак сега разбира, че стеклите се хора го смятат за герой.

Наред с двата  „Б-24" в околностите на Кошарево, Брезнишко, по волята на съдбата намират гроба си и 18-те летци от двадесетчленния екипаж на свалените от него бомбардировачи.

Във Втората световна война много летци записаха  имената си като  въздушни асове. Но с една-единствена атака да се унищожат два бомбардировача от типа „Б-24"  поручик Костакев остава пилотът не само с отлично изпълнен служебен дълг, но и пример за себеотрицание и безграничното родолюбие, възпитано у него още от най-ранната му възраст.

Заради това и заради летателния му професионализъм на Костакев са присъдени 6 въздушни победи

Награден е с орден за „Храброст“, но след 9-ти септември 1944 г. е уволнен като царски офицер. До края на живота си  остава скромен, обичащ родината си и близо до самолетите – работи на летището в Стара Загора.

Умира на 19 юни 1994 г., без да разбере, че на 6-ти май – Денят на храбростта е произведен в чин „полковник“. Мечтата му да бъде изпратен в последния му земен път от самолет е изпълнена.

Кристина Русева ще ни срещне с внука на полковник Христо Костакев – Николай Лазаров, който с гордост и любов разказва за подвига на своя дядо, за любовта и дълга му към отечеството и за скромността и човечността му. Целият разговор чуйте в прикачения звуков файл