Днес е Бъдни вечер, последният ден от Коледните пости. За християните това е тайнствената нощ в очакване на Рождество Христово. Празникът е посветен на дома, на огнището, но и на починалите предци - родственици, които също се смятат за част от семейството. Българите го наричат още "Малка Коледа", "Суха Коледа", "Детешка Коледа" или по-рядко - "Мали Божич" и "Крачун".

Празничната трапеза включва обреден хляб, наречен "Боговица", "Богова пита", "Божичник", "вечерник", "светец" или "харман". Той е замесен с "мълчана вода" от момата или от млада булка, като брашното е пресято през три сита. От тесто върху хляба се оформят изображения на нивата и на домашните животни. Освен този хляб, момата носи и "вит-превит кравай", който е предназначен за коледарите. Върху трапезата се нареждат нечетен брой ястия - 7, 9 или 11. По традиция цялото семейство се събира около празничната постна трапеза с молитва и благодарност.  Нарича се Бъдни вечер, защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини. Приготовленията за празничната вечеря започват от рано сутринта и продължават до разчупването на питката над празничната трапеза, която е богата.

На масата трябва да има запалена свещ, тъй като огънят се счита за пречистващ. Самата вечеря е по-скоро ритуал, отколкото хранене.„Символиката на трапезата на бъдни вечер е да пресъздаде една магия за плодородие и за късмет“, обясни Евгения Иванова от Регионалния исторически музей в Стара Загора.

Още за традициите на празничния ден чуйте в прикачения звуков файл