България има солидни позиции на автомобилната карта на света. У нас оперират над 250 компании, в които работят повече от 65 хиляди души. Това заяви в пространно интервю за БНР Иван Михайлов, председател на Автомобилен клъстер – България. По думите на Михайлов браншът продължава да отбелязва устойчив ръст и генерира над 10% от БВП, което го прави най-бързо развиващият се сектор в страната. Въпреки това, индустрията ни страда от дефицит на квалифицирани работници, посочва Михайлов.
Видяхме при преговорите с VW, че сегашният Закон за насърчаване на инвестициите не функционира добре. Има нужда от нова правна рамка, която да предоставя възможности и гъвкавост, в унисон с правилата на ЕС, коментира още Михайлов, който бе един от съветниците на правителството в преговорите с високопоставени представители на немския автомобилен гигант. Той е убеден, че страната ни има потенциал за изграждане на автомобилен завод в близко бъдеще.
Компанията „Вистеон Електроникс България“, която Иван Михайлов управлява, представи в началото на декември революционно 3D табло за лек автомобил. В най-големия българо-американски развоен център в София работят над 1100 служители.
Разговора води Таня Балабанова
-Г-н Михайлов, преди дни компанията, която оглавявате представи поредна разработка – 3D табло за новия модел Peugeot 208. Какво я прави иновативна?
- Tова е първото в света табло с 3D изображение в серийно производство, за което няма нужда от 3D очила. Това концептуално табло представя на водача информацията на холограмен принцип. И то е супер иновативно за автомобилната индустрия. То е наша гордост, защото основно е разработено от българи.
-Върху какви проекти работи в момента българският екип на компанията?
- По традиция ние продължаваме да работим по проекти, свързани с дисплеите, както и информационните системи от последно поколение. Това са нови графични платформи. Извити дисплеи, които следват линията на интериора на колата, също и свързаност на автомобилите. А от няколко години водещите ни екипи разработват платформи за автономно шофиране. Надявам се в близко бъдеще да направим по-сериозен пробив. Обичайно ние следваме европейските клиенти, тъй като нашият център е основен за всички производители на Стария континент.
- Темата за нов завод на VW доминираше през годината в бизнес новините. Какви са поуките? Затворена страница ли е немският автомобилен гигант за родната индустрия?
- Не, в никакъв случай не е затворена страница. Приоритет остава привличането на автомобилен производител. Аз съм сигурен, че независимо от развоя на проекта с VW в България ще има производител на коли, защото са налице всички предпоставки. Този проект показа каква е подготовката на държавата и на държавните институции, които работят с чуждестранни инвеститори от такъв клас. В изявления на министри чухме как е постигнато различно ниво на диалог. А големите инвеститори от автомобилната индустрия всъщност имат специфични изисквания. В крайна сметка институциите вече са доста по – подготвени как да реагират при запитване или при интерес от страна на компании от най-висок ранг. Автомобилният клъстер и фирмите от бранша участваме активно като партньор в този процес. Не можем да очакваме държавата самостоятелно да се справи, да може да отговори на всички въпроси на потенциални инвеститори.
Не на последно място, продължавам да твърдя, че България грее на картата на автомобилната индустрия, защото ние останахме до края и сме на финалната права все още. Ако се позоваваме на медиите, можем да считаме, че няма взето окончателно решение за съседна Турция.
-Имаме ли потенциал – подготвени кадри, инфраструктура, за да ни се доверят големите имена от бизнеса? Оставаме ли в играта за нов завод?
- Ако не за VW, то със сигурност България ще бъде притегателна сила за друг производител. Убеден съм в това. В автомобилната индустрия има един основополагащ принцип - кой е вече на пазара. У нас оперират над 250 компании. А над 65 хиляди души са заети в тях. Този брой продължава да расте, включвайки и производствата, и развойната дейност. Сигналите са ясни. Ще се повторя - всички предпоставки на средата да привлечем производител са налице, защото има кадри, които разбират от това, познават стандартите и изискванията за качество, за сигурност и т.н. Може би не в такъв обем, в какъвто на всички ни се иска. Проблемът с работната ръка продължава да е основен за страната. Няма сфера, няма индустрия, която да не страда от дефицит на квалифицирани работници. Ако оставим настрана демографската ситуация, е много важен подходът към различните образователни институции, как се работи за осъвременяване на техните програми, за да отговорят те на специфичните нужди на пазара. Вече е трудно с една обща програма, която преди години е била актуална, да се получава квалификация. Впоследствие това налага работодателите допълнително да обучават и въвеждат в спецификата на индустрията служители си. Затова диалогът с образователното министерство и всички заинтересовани учебни заведения е много важен, за да се изгради работещ модел. Но за момента бавно се случват нещата поради консервативния характер на образователните институции.
-Има ли фактори у нас, които са спирачка за навлизането на големи компании?
- Не бих казал, че има. Средата е достатъчно предразполагаща. Очаквам обема да се разширява.
-Водещи ли са върховенството на закона и административният капацитет за чуждестранния бизнес, фокусиран върху България?
- Освен кадрите, за които вече говорихме – те са ключов фактор, административната тежест и върховенството на закона са важни, тъй като дават предвидимост и сигурност на инвеститорите. Средата в България се подобрява непрекъснато. Ние виждаме редица мерки, които са предприети от гледна точка на затвърждаването на върховенството на закона, пресичане на корупционни практики и т.н. Разбира се, има още много какво да се направи. Но климатът ни по отношение на тези фактори е стабилен. Обемът на капиталовложенията продължава да се увеличава, защото инвеститорите виждат тази стабилност и предвидимост. Очакваме още законодателни промени - по-скоро системни, които да утвърждават ролята на институциите. Но и да виждаме по-сериозно прилагането на закона, защото корупцията все още тегне над България и нейния имидж. Вече в по-малки обеми, но трябва да се борим с това явление.
-Необходимо ли е да се усъвършенства нормативната уредба на централно и местно ниво, за да се улесни привличането на инвестиции отвън?
- Видяхме при преговорите с VW, че сегашният Закон занасърчаване на инвестициите не функционира добре. Има нужда от работещ закон, който да предоставя възможности, гъвкавост, в унисон с правилата на ЕС.
Местната власт може със сигурност по-добре да насърчава инвеститорите. Има някои успешни примери. Агенцията за инвестиции към Столична община е изключително добър модел, който доказа и показа как може да се работи. С уговорката, че София е по-специфичен случай по отношение на привличането на капиталовложения. Но подобен модел, ако правилно е обвързан с нормативни актове, би дал добра възможност за развитие на останалите общини.
-Каква беше отиващата си година за автомобилния сектор у нас?
-Ако изхождаме от глобалната картина, която в редица аспекти показва спадове, то у нас нещата се развиват положително. Дилърите регистрират добри продажби. Останалите компании, които се занимават с производство и развойна дейност отчитат растеж.
-С поглед към 2020 година и новото десетилетие – настъпва ли ерата на електромобилите? По-близо ли сме до автономните коли?
- Ерата е настъпила. Ние се доближаваме с всички средства до това да имаме все по-високи нива на автономни автомобили. Защо това е така - 5G технологията, която скоро се надявам, че ще бъде все по-масова, ще отключи възможности автомобилите да предоставят допълнителни услуги по отношение на системите за сигурност и асистирано шофиране, които до момента са били ограничени. С въвеждането на различни мерки за подпомагане на шофирането ние ще се доближаваме все повече до автономното управление. Пълното автономно шофиране има правни регулации, които го ограничават към момента. Моралният аспект кой носи отговорността не очаквам, че ще бъде уреден в близко бъдеще. Напълно автономни автомобили надали ще видим в следващите 2 години в серийно производство. Те се изместват напред във времето, но полуавтономни се появяват вече. Остава публичната инфраструктура и 5G мрежите да бъдат добре развити, за да спомогнат за по-бързо навлизане на тези технологии.
-В глобален план как Брекзит променя корпоративния свят?
- Смятам, че тепърва ще видим как ще се променя корпоративния свят, но определено компании от Острова ще търсят или преместване на своите дейности, или нови партньорства в други части на Европа. България може да бъде само печеливша от тази ситуация с привличане на фирми, които да изнесат и да развиват своята дейност у нас. Всички очакваме да видим какви ще бъдат промените на пазара и как всъщност ще се случи Брекзит, защото за момента няма яснота как този процес ще бъде осъществен в крайна сметка.
-Предполагам за Вас е била динамична годината. С какво ще я запомните?
- Смятам, че 2019 –та е една успешна година, в която редица иновативни продукти се появиха на пазара. Нашите инженерни и производствени усилия се увенчаха с успех. Регистрирахме нов технологичен напредък и затвърдихме значимото място на автомобилната ни индустрия.
-Кое е Вашето „златно“ правило, което Ви води напред?
-Моето лично правило е човек да не пести усилия. Отговорно да приема задачите, с които се е заел и да дава най-доброто от себе си.
Под 98лв. е стойността на потребителската кошница тази седмица, почти 100 дни ДКСБТ отчитат стабилност с малки изменения на цените на плодове, зеленчуци и основни хранителни продукти. Сезонният фактор командва в момента пазара и цените са нормални за..
През новия политически сезон ще видим още от същото - опити за радикализиране на политическото говорене, противопоставяне и липса на смислен дебат. Това очакване изрази от ефира на Радио Стара Загора политологът Христо Панчугов . Според него,..
Краят на летния сезон е време за връщане към нормалния ритъм на живот, свързан с работа, грижи и задачи. Преходът от приятните заминания по време на отпуската към обичайния работен режим не е лесен и изисква лек и плавен преход . Това посъветва от..
В чирпанското село Димитриево се намира най-голямата ферма за биволи у нас . Вече 24 години Мария Степанчева, зооинженер и председател на Асоциация на биволовъдите в България , управлява крупното стопанство. Началото е поставено със 150 биволи,..
Земеделските култури са подвластни на природните бедствия. Заради безводието и сушата през 2025 ще има по-ниски добиви на тютюнева суровина от декар от четирите сортови групи, които се отглеждат в България, дребнолистните ориенталски сортови групи..
Нищо по-различно не се задава в новия политически сезон. Всичко това вече сме го гледали в последните години. Така коментира от ефира на Радио Стара Загора началото на политическата есен у нас политологът и основател на социологическа агенция..
Доц. Лазарин Лазаров, възстановен от съда като декан на Ветеринарномедицинския факултет в Тракийски университет, заяви в интервю за Радио Стара Загора, че въпреки трудностите и последиците, не съжалява за решението си да подаде сигнал за плагиатство..
През август цените на храните у нас остават сравнително спокойни, показват данните на Комисията по стоковите борси и тържищата. Сезонните фактори и климатичните условия определят движенията на пазара, като при някои продукти се наблюдава..
Добивите от пчелен мед в страната и региона на Стара Загора тази година са много разнородни. Заради студената пролет реколтата от акациев мед е напълно пропаднала, а заради лятната суша добивът от други видове е силно намален. Това каза за Радио..
Акцията по събаряне на над 100 незаконни постройки в старозагорския квартал „Лозенец“ остави десетки семейства без дом. Макар общината да уверява, че има готовност да настани желаещите в социални и общински жилища, за голяма част от тях това не е..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net