Кметът на община Хасково Станислав Дечев поднесе цветя пред паметника на убитите от партизаните хасковски офицери и военни. Поводът е днешният Ден на почит и преклонение пред жертвите на комунистическия режим. Панихида отслужи отец Никола. За да почетат паметта на невинните жертви, убити зверски без съд и присъда, дойдоха народният представител Евгения Ангелова, областният управител на Хасково д-р Стефка Здравкова, председателят на Общински съвет Хасково Таня Захариева, заместник областният управител Митко Петров, заместник-кметът Мария Вълчева, представители на политически партии и патриотични организации, историци, преки наследници на жетвите на престъпния режим. Сред тях бе семейството на Гинка Михайлова, чийто дядо Михаил Илиев е един от разстреляните тук офицери. 

Часове преди церемонията Станислав Дечев написа в личния си профил в социалната мрежа: „На първи февруари 1945г. т.нар. „народен съд“ осъжда на смърт тримата регенти- княз Кирил, ген. Никола Михов и проф. Богдан Филов, осем царски съветници, 22-ма министри, 67 народни представители и 47 генерали и висши офицери. Присъдите са изпълнени мълниеносно.  Жертвите са разстреляни от професионални убийци, избрани от ЦК на БРП-комунисти. Палачите дори се скарали кой кого да убие. А най-желана мишена бил принц Кирил…

Това е само малък фрагмент от кървавата истина за престъпния комунистически режим, наложен в България с кръв и беззаконие! Затова днес аз ще запазя минута мълчание в памет на невинните жертви на комунистическия диктат! Затова днес отново ще кажа: Никога вече комунизъм!”

В Хасково кървавата вендета започва веднага след 9 септември 1944г. Командирът на Хасковския военен гарнизон полк.Велико Маринов е разстрелян на 12 септември 1944 година заедно с още петима офицери в двора на военното поделение. Убийствата са  дело хасковските партизани, дошли от Спахиево в Хасково три дни след комунистическия преврат. Шест месеца по-късно т.нар. „народен съд” издава смъртни присъди на вече убитите хасковски офицери. Паметната плоча в тяхна памет е издигната след демократичните промени, до поделението, където те са служили и са били убити.