Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Христо Карастоянов: Историографията върви след победителите

2
Христо Карастоянов
Снимка: БГНЕС

За трети март винаги търсим отговор на трудни въпроси, даваме трибуна на историци, изследователи, учени, потомци на опълченци, но факт е, че именно писателите, а не летописците, са авторите на научената от нас история. 

В навечерието на празника, с писателя Христо Карастоянов, разговаряме доколко основателни са споровете, за датата на  националното ни освобождение, за следите в историята, за неразказаните уроци, за поуките и сенките върху документалната истина.

Писателят споделя, че края на XIX век не са неговите години. "Моите години са 20 страшни български години на XX век, затова не бих могъл, по никакъв начин, да си позволя да се намеся в спорове, дали датата трети март не е инвазия на Руската империя или Освобождение, но друго искам да кажа. Миналата пролет бях в Елена. Моите нови приятели, тъй като за първи път бях там, ме разведоха из този град. Показаха ми страхотните къщи на еленските търговци, на чорбаджиите, заведоха ме в даскалоливницата, която в крайна сметка означава място за създаване на даскали и внезапно си помислих, че чорбаджийската класа, ако това е класа, последното нещо, което е искала е въстание. Те са знаели прекрасно, че едно въстание ще потопи земите ни в кръв. Лудите глави обаче вдигат това въстание и нашите земи се потапят в кръв. И ако не е бил манифестът на Александър II, година по- късно, през август 1878, вероятно българите като етнос щяха да изчезнат от балканските земи. В крайна сметка Армения ни е доста конкретен пример, но войната се обявява! Идва трети март. и на този Трети март България като име влиза в световните документи! Оттам нататък, България започва отново да съществува! Името България го има в документите и в картите на света! На трети март България се ражда след 500 години. Така, че за мен това е Трети март!"

Христо Карастоянов припомня старата максима, че победителите пишат историята, но я приема с уточнението, че когато я пишат оставят бели петна."Историците се сърдят на твърдението, че българинът познава своето минало не от историографията, а от художествената литература. Те нямат право да се сърдят, защото е точно така! Ние знаем повече за историята на XIX век от отците на българската литература. Знаем за Батак, от написаното от дядо Вазов. Съгласен съм, че всичко което се пише от един автор е субективно и то не е историография, но авторите не са виновни, след като историографията върви след победителите."

Цялото интервю може да чуете в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

От години в навечерието на 3 март ученици и учители от СУ

Този, който буди, събужда със знанието

Тя е дългогодишен директор на Средно училище "Максим Горки", което за много от старозагорци е известно като  "Руската гимназия". През септември, тази година е бил поредният професионален рожден ден – 41 години педагогически стаж. А Пътеката е дълга –..

публикувано на 01.11.24 в 13:17
Десислава Алексиева

Изкуственият интелект притежава информация, но не притежава знание

„Изкуственият интелект притежава информация, но не притежава знание. А знанието е онзи важен критерий за анализиране на истинността на дадена информация“ – припомни в ефира на Радио Стара Загора Десислава Алексиева, председател на управителния..

публикувано на 31.10.24 в 17:31

Диалогът между изкуство и власт е изключително важен

Изкуството и властта са инструментите, с които могат да се управляват умовете на хората и да се манипулира определен тип мислене и поведение. Това е истина, която е стара колкото света, или поне колкото осъзнаването на силата на двете  уж..

публикувано на 28.10.24 в 15:43

Нормативната уредба също е причина за отпадане на ромски деца от училище

Миграцията в страната и извън граница е сред най-честите причини за отпадане от училище на много деца от ромската общност в Старозагорско, отчитат Ганчо Илиев от неправителствената организация „Свят без граници“. Екипите на организацията работят..

публикувано на 23.10.24 в 15:49

Професор Николай Спасов: Европейският карпатски рис е най-подходящ за разселване в нашите планини

Професор Николай Спасов е зоолог и палеонтолог, работещ в Природонаучния музей към БАН. Той е сред най-големите експерти по едрите хищници в България. Световно признат учен, автор на повече от 250 публикации, много от тях в престижни чужди издания...

публикувано на 19.10.24 в 09:29

Василка Панайотова: Доброто няма цвят или принадлежност, всички говорим на един език в една общност

„Смело можем да кажем, че 4 месеца след опустошителното бедствие- градушката на 13 юни,  Шипка се е възстановила. Всичко това е благодарение на това, че сме обединени и благодарение на всички, които доброволно помогнаха“, каза кметът на града..

публикувано на 18.10.24 в 16:00

Теодора Билярска: В музея по минералогия, петрология и полезни изкопаеми има много редки колекции

"Музеят е създаден през 1891-92 година в първото Висше училище в столицата на страната - София. През 1892 година учениците от първа мъжка гимназия подаряват 450 минерални и фосилни образци, които реално поставят началото на настоящият музей към ГГФ на..

публикувано на 18.10.24 в 08:09

Киберексперт: Все още AI се контролира от човека

В Радио Стара Загора гостува киберекспертът и основател на фондация "Киберсигурност за всеки" инж. Янко Спасов. В ефира на предаването "Час пик" той коментира темата за все по-масовото навлизане на изкуствения интелект (AI) в съвременния свят...

публикувано на 17.10.24 в 16:56

Все повече студенти се възползват от Еразъм+ в Тракийския университет

Броят на студентите от Тракийския университет, които се възползват от програмата Еразъм+, непрекъснато расте, съобщи Александър Генов от международния отдел. Тази програма дава възможност на студентите сами да изберат къде да осъществят своята..

публикувано на 16.10.24 в 12:44

Владимир Николов: Надявам се да открием още редки фосили в Трънско

Владимир Николов е асистент по палеонтология в Природонаучния музей към БАН. Вече години наред той участва в експедиции край град Трън, област Краище. Там са открити уникални по рода си фосили от късна креда, свързани с животински видове. "Тази година..

публикувано на 16.10.24 в 09:30