Тийнейджърите изпитват силни емоции по време на физическата изолация - най-вече гняв от ограниченията, но в същото време са дисциплинирани в името на здравето на по-възрастните си близки. Това е един от изводите в националното представително онлайн проучване на УНИЦЕФ България сред тийнейджърите. То се е състояло сред 810 ученици от цялата страната, на възраст между 15 и 19 г. (8-12 клас), в разгара на извънредното положение (16-26 април). Негови автори са доц. Маргарита Бакрачева, ФНОИ, СУ "Св. Климент Охридски" и Ивайло Спасов, експерт Комуникация за социално развитие, УНИЦЕФ България. 

Няколко пъти са се засилили усещанията за страх, скука, самота, раздразнение и усещане за безпомощност при юношите, сподели в интервю за Радио Стара Загора Ивайло Спасов. В анкетите тинейджърите са споделили, че по време на физическата изолация са прекарвали много повече време в комуникация със своите приятели чрез социалните мрежи, но не малка част са признали, че са засилили общуването с родителите си и дори са започнали да помагат в домакинството. 

Осемдесет процента от тийнейджърите са отговорни в поведението си и спазват предписаните мерки (64 на сто не излизат навън, а 89 процента носят маски, ако излизат), сочи проучването. Тази самодисциплина е въпреки гнева, който е продиктуван от изолацията. Тийнейджърите споделят за усещания като : "чувствам се като животно в зоопарк"; "унижение, потъпкване на права, насилствено налагане на чуждо мнение".

Преживяването на ситуацията се свързва основно с изпитван гняв от наложените рестрикции (70 на сто), в по-ниска степен с изживяван страх (30 процента) и приемане с насмешка (29 на сто).

Половината от учениците не виждат опасност, директно свързана с тях самите, но са склонни да спазват правилата в името на по-възрастните си близки и тяхното здраве (но расте и гневът им, когато самите възрастни не спазват същите тези правила).
В сравнение с периода преди COVID-19 тийнейджърите изпитват два пъти повече страх и тревога; пет пъти повече скука; три пъти повече гняв; пет пъти повече раздразнение; четири пъти повече носталгия и тъга; четири пъти повече самота; три пъти повече разочарования и два пъти повече безпомощност и безполезност.

По-малък дял са младежите, които преживяват кризата положително, като смятат, че благодарение на интернет поддържат връзка с всичките си приятели. Има и такива, които не изпитват нужда да излизат навън.
Според авторите на проучването обичайните опори на тийнейджърите са силно разклатени: Те цитират мнения на ученици, които казват, че имат "супер щастливи моменти", но след това идват и "супер тъжни или депресарски". Те се справят с тази въртележка от емоции в специфичното за възрастта си чувство за автономност - фокусират в настоящето, а не се тревожат излишно за абстрактното бъдеще.

Най-предпочитаната за над 80 процента от тях дейност по време на изолацията е гледането на клипчета в социалните мрежи. Това, според авторите, е илюстрация за начина на удовлетворяване на трите базови за тийнейджърите потребности - моментни, реални и бързи стимули, споделеност и чувство за личен контрол.

Другите дейности, които им носят баланс, са засилената комуникация с близки и приятели: "Повече си липсваме и по-често си пишем" - както и нещата, които запълват ежедневието им и ги избавят от скуката (73 на сто посочват, че са започнали да помагат с домашните задължения). Адаптацията на тийнейджърите към новата реалност е улеснена и от засиленото им чувството за хумор, което половината споделят, че е тяхна редовна стратегия за справяне със стреса.
Това не значи обаче, че тийнейджърите се отнасят лековато или подигравателно към извънредното положение, сочат изводите от проучването.

Тийнейджърите гледат рационално на ситуацията и търсят аргументи, за да изградят собствено мнение, като подчертават, че важни за тях са фактите и проверената информация. Те се ориентират към търсене на доказани данни, а не към мнения на инфлуенсъри и групи в социалните мрежи, подчертавайки, че се позовават на експерти, както и че вярват най-много на родителите си. Учителите за сметка на това не са сред доверителния кръг и предпочитаните за тийнейджърите авторитети.
По отношение на училището и обучението мненията са полярни. Училището им липсва, защото са лишени от живото общуване, докато дистанционното обучение за тях е източник на умора и усещане за прекалено количество за сметка на качеството.
В ситуацията на извънредно положение тийнейджърите прибягват предимно към български източници, сред които телевизията и радиото, както и следенето на официално оповестяваните данни от отговорните институции - ползвани като достоверен източник на информация от 68 на сто от изследваните тийнейджър.

Две трети от анкетираните обаче са склонни да вярват, че коронавирусът е контролиран експеримент с ново биологично оръжие, а най-малка част (около 16 на сто) вярват, че има връзка с 5G мрежата. Между тези две крайности попадат и хипотезите на около половината от отговорилите, че коронавирусът е инструмент за налагане на нов обществено-политически ред или изкуствено планирана финансова криза.

  Най-големите липси за тийнейджърите казват са приятелите, "шляенето навън", пътуванията. Темите, които вълнуват най-много тийнейджърите са "Ще има ли балове?" (45 на сто ), "Кога ще излезем? и "Какво ще правим след това" (42 на сто ), както и здравето на близките (45 на сто ).
В най-висока степен (85 на сто ) тийнейджърите очакват след отмяната на извънредното положение настъпването на сериозна финансова криза Те са ангажирани сс това дали родителите им ще имат работа и доходи.

В същото време тийнейджърите очакват тези промени да се случат на фона на по-голямо внимание на хората към здравословния начин на живот (72 на сто) и промяна на ценностите на обществото към повече човечност (71 на сто).