По повод 135 годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия търсим позицията му за този ден, които  историкът определя като второто освобождение на България:

Проф. Пантев, знам че сте израснал край бреговете на Дунав, ако сега трябва да разкажете една приказка за Съединението, взрян в дълбините на тази вечна река, откъде ще тръгне тази приказка?

"Ще тръгна с това, че реката е велика, защото е европейска, тя е многонационална, някъде минава изцяло на територията на една държава, другаде символизира обмена на култури, на стоки, на идеи, на личности, на преселения и в това отношение, тя доказва със своето съучастие към Съединението, че това е една европейска акция, перфектно замислена и изпълнена, и перфектно защитена."

За коя България бихте искали да разказвате повече, за онази млада България, в която хората се обединяват в името на една идея и се изправят сами срещу Великите сили, и техните решения, или за настоящата?

"И тогава България е била разединена като мислене, като социални разлики, но тогава е имало един висш идеал, една висока идея, много хора пренебрегват различията си и често пъти личната неприязън, в името на това България да стане по-голяма, по-значима, самостоятелна и просперираща."

А сега какво би могло да обедини сънародниците ни?

"Папагалското повтаряне за демокрация, за Европа, за съюзи, за интереси, не това, защото това са най-отблъскващите думи. Нито един национален герой не е загивал шептейки "Да живеят българските интереси". Интереси имат всички страни, включително и съседите ни. Загивали са и са се "излагали без страх", както  казва Иван Вазов, за да стане една страна ако не велика, ако не всеобщо щастлива, да стане страна, в която хората да не бягат, а да се завръщат като в тяхно отечество и земя на дедите им, и бъдеще за целия български род." 

Цялото интервю чуйте в прикачения звуков файл: