Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Пламен Димитров: Песимист съм за бъдещето на Комплекс „Марица изток“ след 2025г.

Пламен Димитров
Снимка: БГНЕС

Заедно с петгодишния план за „Мини Марица-изток“, трябва да се направи и системният подход за интегриране на решение за нови технологични мощности, които са индустриални, а не непременно миньорски. За това трябва да има ясен план до 2025 година, който да включва индустрия с висока добавена стойност. Това каза за радио Стара Загора президентът на КНСБ Пламен Димитров.

" Вече го казах на настоящия премиер, ще го заявя и пред следващия, ние няма да се съгласим нито един от нашите миньори и нашите членове да загуби статута си в тази трансформация. Днес КНСБ има 3500 членове в Комплекса „Марица изток“. Каквото и да се прави ние ще настояваме отново да имаме 3500 членове, независимо къде ще работят и да имат настоящите си трудови възнаграждения, най-малко или дори по-високи. Освен това искам тези хора да имат участие в новите мощности като собственици – дялове, акции, енергийни кооперативи. Каквото и да се прави на площадката на „Мини Марица изток“, било то нови индустрии, животновъдство, модерен завод за батерии, то трябва да се случи по такъв начин, че действащите хора от мините и тецовете да им се даде шанс и гаранция, че когато стане невъзможно да работят онова, което вършат в момента, ще имаме сигурно решение за тях. Тук говоря за компетенции и квалификации, без които не може да бъде реализиран този преход. Така разбирам аз справедливия преход. Всичко останало е хвърляне на прах в очите на хората. "

Пламен Димитров коментира още, че КНСБ е била организацията, задала няколко червени линии към правителството, когато се е оформяла българската позиция по „Зелената сделка“.

" Две от тях влязоха в становищата на кабинета и бяха защитавани и към настоящия момент са официални български позиции. Трябва да посоча, че една бе реализирана, а другата не. Неуспехът, който е и по-значим, бе свързан с това  да се върви към спазване и прилагане на „Парижкото споразумение“. Това означаваше да се гони цел от 40% намаление на емисиите към 2030г., а не обявените от Европейската комисия преди година 50%. В последните месеци имаме още по-голямо втвърдяване от ЕС и неговият председател Урсула фон дер Лайен. Само преди месец тя обяви праг от 55% намаление на въглеродните емисии към 2030г.. Тази цел бе увеличена на 60% в резолюция на ЕП от преди седмица. Единствено България и Полша към настоящия момент се опитват да търсят някаква форма на дерогация от тези цели. До момента това е неуспешно. "

Цялото интервю на Живко Иванов с Пламен Димитров, чуйте в прикачения звуков файл.



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

От години в навечерието на 3 март ученици и учители от СУ

Този, който буди, събужда със знанието

Тя е дългогодишен директор на Средно училище "Максим Горки", което за много от старозагорци е известно като  "Руската гимназия". През септември, тази година е бил поредният професионален рожден ден – 41 години педагогически стаж. А Пътеката е дълга –..

публикувано на 01.11.24 в 13:17
Десислава Алексиева

Изкуственият интелект притежава информация, но не притежава знание

„Изкуственият интелект притежава информация, но не притежава знание. А знанието е онзи важен критерий за анализиране на истинността на дадена информация“ – припомни в ефира на Радио Стара Загора Десислава Алексиева, председател на управителния..

публикувано на 31.10.24 в 17:31

Диалогът между изкуство и власт е изключително важен

Изкуството и властта са инструментите, с които могат да се управляват умовете на хората и да се манипулира определен тип мислене и поведение. Това е истина, която е стара колкото света, или поне колкото осъзнаването на силата на двете  уж..

публикувано на 28.10.24 в 15:43

Нормативната уредба също е причина за отпадане на ромски деца от училище

Миграцията в страната и извън граница е сред най-честите причини за отпадане от училище на много деца от ромската общност в Старозагорско, отчитат Ганчо Илиев от неправителствената организация „Свят без граници“. Екипите на организацията работят..

публикувано на 23.10.24 в 15:49

Професор Николай Спасов: Европейският карпатски рис е най-подходящ за разселване в нашите планини

Професор Николай Спасов е зоолог и палеонтолог, работещ в Природонаучния музей към БАН. Той е сред най-големите експерти по едрите хищници в България. Световно признат учен, автор на повече от 250 публикации, много от тях в престижни чужди издания...

публикувано на 19.10.24 в 09:29

Василка Панайотова: Доброто няма цвят или принадлежност, всички говорим на един език в една общност

„Смело можем да кажем, че 4 месеца след опустошителното бедствие- градушката на 13 юни,  Шипка се е възстановила. Всичко това е благодарение на това, че сме обединени и благодарение на всички, които доброволно помогнаха“, каза кметът на града..

публикувано на 18.10.24 в 16:00

Теодора Билярска: В музея по минералогия, петрология и полезни изкопаеми има много редки колекции

"Музеят е създаден през 1891-92 година в първото Висше училище в столицата на страната - София. През 1892 година учениците от първа мъжка гимназия подаряват 450 минерални и фосилни образци, които реално поставят началото на настоящият музей към ГГФ на..

публикувано на 18.10.24 в 08:09

Киберексперт: Все още AI се контролира от човека

В Радио Стара Загора гостува киберекспертът и основател на фондация "Киберсигурност за всеки" инж. Янко Спасов. В ефира на предаването "Час пик" той коментира темата за все по-масовото навлизане на изкуствения интелект (AI) в съвременния свят...

публикувано на 17.10.24 в 16:56

Все повече студенти се възползват от Еразъм+ в Тракийския университет

Броят на студентите от Тракийския университет, които се възползват от програмата Еразъм+, непрекъснато расте, съобщи Александър Генов от международния отдел. Тази програма дава възможност на студентите сами да изберат къде да осъществят своята..

публикувано на 16.10.24 в 12:44

Владимир Николов: Надявам се да открием още редки фосили в Трънско

Владимир Николов е асистент по палеонтология в Природонаучния музей към БАН. Вече години наред той участва в експедиции край град Трън, област Краище. Там са открити уникални по рода си фосили от късна креда, свързани с животински видове. "Тази година..

публикувано на 16.10.24 в 09:30