Любопитен факт е, че на гърба на документите архивистите са разчели изчисления направени от отец Георги Трополов, с дата 13 II 1949 година. Вероятно негова родственица е автор на кратката история за храм Свети Атанасий, която ви предлагаме да прочетете:    

"По традиция, наследена от Юлиянския календар, на 31 януари жителите на с. Виден, община Павел баня честват храмовия си празник, посветен на Свети Атанасий, патрон на старата местна църква. Тя вече не съществува. Останали са само руините й, потънали в крайбрежни води на язовир „Копринка”. Над тях самотно се извисява все още запазената кула на камбанарията. Преди години двойка щъркели бяха свили на купола й гнездо, но и те изчезнаха. Туристите, посещаващи тези места, нарекоха храма „Потопената църква” и в пътеписите си обвиват миналото й в романтична мъгла. Но това минало е доста драматично. Някъде към 1836 г. християните от селото, известно през 19 в. с името Карагитлий, наемат майстори от Дебърско и започват задружно да градят тази църква с парични дарения от всяко семейство. Но средствата все не достигат и строежът се проточва над 20 години. Наложило се дори селските първенци да поискат финансова помощ от известният български книжовник Александър Екзарх (1810-1891), тогава издател на „Цариградски вестник”. Църквата е завършена между 1851-1854 г. и по външност на сградата и интериор е била един от най-хубавите православни храмове в района. По време на Руско-Турската война, селото е „бастисано” от башибозуци, а храмът – опожарен. Възстановен е след 1908 г. по инициатива на тогавашния свещеник Иван Цветков. Изписването й е било възложено на Казанлъшкия художник-зограф Петьо Ганин, сподвижник на Васил Левски. И до сега остава спорен въпросът дали иконите на иконостаса са били запазени от старата църква или са изписвани наново. Според художникът-реставратор доц. Стоян Николов, те са дело на майстори от Тревненската школа и вероятно са били спасени от пожара през 1878 г. След като започва изграждането на язовир „Копринка” (тогава „Георги Димитров”), част от селото попада в чашката му и с постановление на Министерски съвет от 1960 г. повечето семейства са изселени, а къщите им – разрушени. При максимално завирен обем водите на язовира заливат основите на храма и той започва да се руши. Благодарение на съобразителността и чувството за отговорност на съвсем младия тогава павелбански свещеник Иван Тотунов, иконите от иконостаса, двете камбани, двата кристални полилея и част от църковната утвар са били пренесени и грижовно съхранявани половин век в църквата „Рождество Богородично” на Павел баня. За съжаление, никой от духовните и културни институции от онова време не се е сетил да направи снимки на църквата, на интериора, на импозантния иконостас и ценните стенописи в нея преди тя да рухне. Така един безценен архитектурно-художествен паметник е унищожен безвъзвратно", пише Йорданка Трополова от Павел баня.