Протоколът от Киото въвежда регулации за част от парниковите газове, които не трябва да се бъркат с вредните емисии. Парниковите газове са съставки на атмосферата, а не вредни емисии. Замърсителите на атмосферата са обект на други регулации.
С това уточнение започваме разговора с Антоанета Йотова - климатолог и експерт по политиките на околната среда и промените в климата.
Действително, трудно можем да посочим човешка дейност, която да не е източник на емисии на парникови газове. Най-голям дял в производството им държи енергийния сектор, следван от транспорт, селско стопанство и сектора на потреблението, обяснява тя.
В т. нар. национални инвентаризации на парниковите газове всяка държава-участничка в Рамковата конвенция за изменение на климата на ООН описва ежегодно всички източници на парникови газове и количествата, които те са емитирали в атмосферата. Инвентаризациите се извършват на база на статистическа информация. За България НСИ обобщава данните за всички сектори, след което от МОСВ възлагат да се извършат изчисленията колко са емисиите на контролираните парникови газове за година, откъдето е видно и дали се изпълняват поетите ангажименти. Данните се подават в Секретариата на Рамковата конвенция и в Секретариата на Протокола от Киото.
Формално механизмът за търговия с емисии се провежда от 2008 година на на два етапа – 2008 – 2012-та година с цел да се намали с 5% нивото на емисиите спрямо 1990. Във втората фаза, която приключва с края на 2020 година, целта е намалението да е с 18% на глобалните емисии парникови газове. За България граничната година, която се възприема като базова е 1988 година, защото тогава е била най-виоката степен на икономическо развитие за този период – уточнява Антоанета Йотова.
И през 2002 г., когато Протоколът от Киото влиза в сила, и през 2008 г., когато започва търговията с емисии, България като страна има емисии под нивата от 1988 г. Т. е. България има излишък от единици парникови газове, които продава на други държави. Сумата през различните години варира, последните данни са 800 милиона лева за година.
Тези средства трябва да се използват за подобряване на състоянието на производството, за да се емитират по-малко парникови газове, се казва в Протокола от Киото. Това обаче не се прави в България, с мотива, че ние не превишавае годишната си норма.
Средствата постъпват във Фонда за енергийна сигурност, но как се разпределят оттам нататък не е много ясно. Изразходването им не е прозрачно и ние реално не виждаме на национално ниво да се предриемат системни действия, за да се развиваме икономически, без това да означава покачване на емисиите на парникови газове. – коментира Антоанета Йотова.
Целият разговор с Антоанета Йотова можете да чуете в прикачения звуков файл.
Поредните Урбанистични срещи се проведоха в Стара Загора в петък и събота (1 и 2 ноември). Те преминаха под надслов „Градски будители, космически традиции и зелени пространства“. Специализираното събитие на Творческия колектив „На улицата“ се..
Приключи проектът „Рехабилитация и модернизация на системата за външно изкуствено осветление на Община Казанлък“. Заместник-кметът на Общината Аксения Тилева и екипът й отчетоха успешно завършване на проекта, който започна октомври миналата година..
Два дни в Брюксел се проведе среща на държавите – членки, в които се случва преход във въглищни региони. Това беше 10-тата среща на Платформата за справедлив преход, част от която е Старозагорски регион, представляван от Агенцията за регионално..
Търсим възможност да ускорим процеса за картографиране на хората, заети в енергетиката, и конкретно в ТЕЦ 2 и в комплекса „Мини Марица Изток“. Срещнах се с работещите и с ръководствата на двете дружества. Фактите говорят, че картографирането е..
Водородът заема мястото си в света на възобновяемата енергия. Регионални проекти, като водородни долини и водородни острови, служат като модели, по които това универсално гориво може да се произвежда и потребява на местно равнище от по-големи..
Завърши проектът „Преход на възможностите“. Своеобразен финал беше международният форум „Възможности за справедлив преход отвъд границите“. Събитието се проведе на 25 септември в София. Интересът от страна на заинтересованите страни – бизнес,..
Първа среща по проект „ TEXAD - Усъвършенстване на кръгови решения за текстилните отпадъци за европейски общини“, финансиран по програма Интеррег Европа, се проведе в началото на септември в шведския град Борас (на шведски: Borås),..
Поставят контейнери за текстилен отпадък на 10 нови точки в Община Стара Загора. Едновременно с това тече и кампания в малките населени места, където хората ще могат да предават своите текстилни отпадъци при кметовете на селата, след което те ще..
Гражданите ще имат възможност да предават разделно събираните отпадъци на площадката за разделно събиране на отпадъци и тези, които са предали 150 кг, в края на годината ще получат 30% отстъпка за такса смет, в частта сметосъбиране и сметоизвозване...
Броени дни остават до крайния срок за записване на ученици в лятната академия „Зелена Европа“. До 30 юни е срокът, в който деца от 1 до 4 клас могат да попълнят формата за участие в тазгодишната Лятна еко академия в казанлъшкото село..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net