Последните пет години бяха най-топлите откакто се води статистика за температурите. Средната температура през 2019 година се е повишила с 1,1 градуса в сравнение с равнищата от прединдустриалния период.
9 от всеки 10 граждани на ЕС счита, че изменението на климата е много сериозен проблем. Именно затова беше договорена Рамковата конвенция но ООН през 1992 г., част от която са и Протоколът от Киото и Парижкото споразумение. Целта е ясна – намаляване на глобалното затопляне.
Какво се променя:
Първо Парижкото споразумение включва всички държави, за разлика от Киото. По-важното е друго – Париж има много по-високи амбиции от Киото, защото в последните години се осъзна, че човечеството има много голям принос за климатичните промени. Това вече е утвърден научен консенсус. Промените в климата станаха много по-видими, затова и обществения консенсус е по-голям.
Защо ЕС иска да бъде глобален лидер в борбата с климатичните промени?
Логично е, най-голямата глобална икономика в света да поеме лидерството, а добрият пример помага и много други страни да го последват и това не е само по отношение на климатичната политика. Има много критици, които казват, че ЕС е самотен лидер, и че страните-членки не могат сами да променят климата, но това не е точно така. Примерно Япония миналата година прие да стане климатично неутрална до 2050 г., т.е. има същата политика като ЕС. Индия и Китай също приеха програми за намаляване на емисиите, макар и не толкова амбициозни. Така че светът се движи след ЕС.
Европейската политика за борба с климатичните промени е формулирана в Зеления пакт.
Учените смятат, че светът трябва да постигне климатична неутралност до 2050 г. Зеленият пакт дава и предпоставките как това да стане. Всъщност той е отговорът на ЕС на Парижкото споразумение.
Много често чета, че България е изправена пред непосилната задача да намали емисиите си с 55%. Нека все пак да уточним, че към момента България вече е намалила емисиите си спрямо 1990 г. с 43%. Не трябва тепърва да ги намалява с 55%.
Средствата отделени за България са общо 7 милиарда лева в период от 7 години, за да направи този преход. По-голямата част от тях са за инвестиции, така че да бъдат насърчени мерки за енергийна ефективност, създаването на нови мощности и нови технологии, които да направят предприятията по-конкурентни.
Тази цел е въпрос на национална политика и на общо европейски правила. Българското правителство трябва да реши точно как да бъде извършен този преход, обясни още Илин Станев.
Ректорът на Тракийски университет проф. Добри Ярков инициира среща-дискусия по повод създаването на нов Факултет „Дигитални и зелени технологии" към Тракийски университет – Стара Загора. Събитието привлече широк кръг от участници, сред които..
Борислав Сандов е вицепремиер и министър на околната среда и водите в правителството на Кирил Петков и в "Минутите за Зелената сделка" коментира възможността на България да приключи с въглищата и има ли опасност за „Зелената сделка“ предвид..
Малгожата Кулбачевска-Фигат работи заедно с Владимир Митев по проекта за справедливия преход в Полша, Румъния и Чехия. Тя прави фоторепортаж по време на журналистическото им пътуване до долината на река Жиу през октомври 2023 г. Тя разказва за..
Владимир Митев, репортер в Румънската секция на Радио България - БНР, коментира в "Минутите за Зелената сделка" работата си по проекта за трансгранична журналистика, свързан със справдливия преход. Митев работи по темата с колеги от Полша и Чехия и..
2025 година ще я посветим на цифровото гражданство. Още в края на януари сме подготвили първите два курса. Конкретните им програми ще бъдат пуснати към 20 януари. Ако има повече желаещи отколкото са предвидените места, ще пуснем и нови дати, съобщи д-р..
Проектът „Бъдеще в капана на въглеродното минало" продължава две години. Той е в самото начало, което дава само повърхностна картина на ситуацията. Експертите са убедени, че задълбочените изследвания ще доведат до промяна в нея.
Двудневен международен форум, чийто инициатор е Дипломатическият институт към Министерството на външните работи, се проведе в Стара Загора. През 2023 г. решихме, че е добре да излезем от София, организирайки такива платформи и да гостуваме в..
Поредните Урбанистични срещи се проведоха в Стара Загора в петък и събота (1 и 2 ноември). Те преминаха под надслов „Градски будители, космически традиции и зелени пространства“. Специализираното събитие на Творческия колектив „На улицата“ се..
Приключи проектът „Рехабилитация и модернизация на системата за външно изкуствено осветление на Община Казанлък“. Заместник-кметът на Общината Аксения Тилева и екипът й отчетоха успешно завършване на проекта, който започна октомври миналата година..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net