Изследване на прегарянето на учителите от 1995 г. информира, че силата на този процес е от порядъка на 5% на година, което ни убеждава, че или учителят трябва да работи не повече от 20 години, или към него, като професия трябва да бъдат приложени компенсаторни механизми. По тази причина от МОН, по предложение на КТ „Подкрепа“ възлага в края на миналата година на  Пловдивския университет да направи актуално изследване за диагностика на бърнаут ефекта при учителите в България.  Резултатите, от което могат да бъдат видени на сайта на синдикалната организация, но като краен резултат екипът направил изследването отправя предложение към Министерството на образованието и науката да инициира създаването на експертна група от представители на заинтересованите институции и организации за изработване на Национална политика за диагностика, превенция и справяне с хроничния стрес на работното място при педагогическите специалисти.

Какви са обаче реалните измерения на професионалното прегаряне при учителите в България в настоящата усложнена за тях ситуация. Отговор на този въпрос потърсихме от психолога Минчо Николов, който обясни за Радио Стара Загора, че можем да гадаем и предполагаме, но със сигурност на група учители, дистанционното обучение по един или друг начин не им се е понравило, както е причинило и стрес, синдром на професионалното прегаряне и редица други тревожности.

"Сред основните причини за това са може би респекта, авторитета, контрола, уважението към определения предмет, личност и дисциплина, които са много по-различни в онлайн вариант. Мениджмънтът на класа се случва по съвсем различен начин. Онзи, който смята, че ти трябва да кажем множество неща на българския ученик и той да е в готовност да ги асимилира, е всъщност в центъра на проблема. Това разбира се може да се случи и с добрия учител, който пък понякога бърка перфекционизма с това, което на практика може да даде ". 

Неприятното в ситуацията с прегарянето при учителите обаче е това, че то носи тристранен негатив, обясни още Николов. 

" Освен на самия педагогически специалист, учител, също така на самите ученици, също така и на техните родители. Тази колаборация е неизменна. Ако носи позитиви, те са ясни, ако са негативи - те отново се отразяват и на трите страни". 

Пътят към справянето с прегарянето на учителите според психолога Минчо Николов е първо да се поставят реалистични цели.

"Ако в един клас, ако при 50% + 1 ученици са постигнати образователните цели - нещата се случват. От там нататък вече може да се говори за намеса и индивидуална работа. Изключително сложно е във формата на над 20 ученици в клас, учителят да направи индивидуална форма. Винаги казвам на учителя да прави това, което успява и може. Но ако той е постигнал тези 50% + 1, това означава, че си е свършил работата. Да, децата са различни, с различни потребности, но важното в случая е да видим дали половината ученици успяваме да ги въвлечем в образователния процес. Те да се справят и да постигнат образователните цели. За тази реалистичност говоря. Българският учител не продава захар, за да се чувства удовлетворен от продадените количества. Поради тази причина трябва да намери начин да измерва личната си удовлетвореност. Всяка крачка, всеки един ученик, всяко постижение е важно. И ако се научи да търси своята удовлетвореност, да измерва и да я оценява, със сигурност щетите от професионалното прегаряне ще са по-малки. Ще изпитва и по-голямо задоволство от своя труд".

Цялото интервю на Елена Енчева с Минчо Николов, можете да чуете в прикачения звуков файл.