Когато попаднах на информация, че със снимки под надслов „Остави се да си ВОДЕН“ младите  Иван-Александър Иванов – фотограф и майстор на дърво и съпругата му  Стефания Георгиева – хореограф в шуменския театър, участват в изложба в столична галерия, си спомних, че миналото лято уговорката ни да се срещнем в ямболското село Воден не се осъществи. Затова си казах, че сега при малко повече късмет ще мога да се запозная с тях за да ми разкажат за всичко, което правят за децата в селото.  И то така, че привличат и други хора към своите инициативи и печелят симпатиите и подкрепата на всички. Изненадата от запознанството ни е приятна – Иван Александър и Стефания идват с 4-месечния си син Рони. Водят ме в  една от стаите на кметството, където са събрали десетки плюшени играчки, кукли, конструктори и занимателни игри за деца на всякаква възраст. А те не са малко – през лятото с тези, които си идват от града стават около 50-60. Идеята  да помогнат с малки стъпки с общи усилия да променят живота на с. Воден се ражда спонтанно,  след като решават да занимават децата, разказва Иван Александър. Най-напред ангажирали децата с четка и кутия за боя да разчертаят селското игрище.  

С училището за  балет миналото лято, София Георгиева  и сестра й откриват пред двадесетина от  малчуганите магичния свят на танца – класически и модерен. Стефания прави 2 танца с децата, които се играят пред публика.  И продължава с разкриването на чудния свят на познанието и изкуството – защитава проект пред Министерството на културата, с който в читалищната библиотека  постъпват 60-на нови заглавия – повечето са детски книги. Приятели и колеги на младото семейство от страната приемат желанието им да занимават в различни изкуства децата, много от тях са от цигански семейства. Но твърде скоро ромчетата вместо да питат какво ще ми дадеш, питат „Какво да направя?“, „Искам и аз да участвам!“, защото Иван Александър и Стефания  правят екоизлети в околността на Воден  - учат ги да снимат и да познават редките растения и билките в този край на Странджа. Почистват поляните,  екопътеките и центъра на селото, боядисват катерушките и пейките в детския кът. Така трудът и грижата за околната среда вървят със забавлението и играта. Млади артисти подкрепят семейството в работата им в с. Воден. А всяка идея ражда следваща – на ред са художествените ателиета за малчуганите. Но затова децата и семейство Иванови се заемат да почистят и подредят фоайето и залите на местното читалище, което от години стои затворено, разказва Иван Александър. И още на влизане показва етнографската сбирка от тъкачен стан, хурки, вретена, чакрък, грънци и паници. Но най-голяма гордост са народните носии от този край на боляровска община. Костюмите са вече годни, който иска да се снима с тях, казва Иван Александър.

Петя Кисьова подпомага усилията на двамата ентусиасти и дарява 12 компютъра, три от които вече очакват своите потребители. За останалите трябва да се поставят контакти към електрическата мрежа.

В голямата зала, складът е отстъпил пространство за творческите работилници и за танцовите репетиции. Идеята на Иван Александър е да направят заедно с малките художници карта на селото със забележителностите му и указания как да стигнат до тях.  Стефания и Иван Александър помагат в идеята на кметицата Стоянка Чакърова да почисти църковния двор и да започне дарителска кампания за възстановяването на храма „Свети Георги“, който е построен в края на 19 в. след опожаряването на първата църква на воденци от отстъпващите турски войски по време на руско-турската освободителна война през 1877-78 г.  С техника и резачки се включили повечето от мъжете и сега храмът бди над Воден с помръкналото си величие. Но всички вярват, че с дарения, доброволен труд и добри реставратори ще успеят да върнат достолепната му красота. За краткото време откакто е започнала дарителската им кампания са събрали близо 10 000 лв. От ремонт и подмяна се нуждаят покрива, пода и прозорците на църквата, да се почистят иконите на иконостаса, да се боядисат стените и да се укрепи кулата с камбаната.

А за другата гордост на воденци – библиотеката Иван Александър  описва картината, когато за пръв път влиза в нея: “Когато влязохме в библиотеката за първи път през 2020-та в нея един от рафтовете беше счупен и паднал на прозореца на стаята. Сега има рафт с чисто нови книги. Изглежда, че всички неща се случват бързо и с  лекота, но ако не бяха кметският наместник Стоянка Чакърова, кметът на Болярово  Христо Христов и заместничката му Нина Туерзиева, нищо нямаше да се случва”, признават Стефания и Иван Александър.

 Децата с нетърпение чакат пролетта и лятото и още повече да си отиде  пандемията за да играят своите постановки пред хората в село, в Болярово и където ги поканят.  Затова заедно с тях мечтаят и Стефания и Иван Александър.

 Кристина Русева разказва за срещата си със Стефания Георгиева, Иван Александър Иванов и малкия им син Рони в звуковия файл.