"Опъченците на Шипка" е много подходящо стихотворение за предаване чрез жестове, защото е изключително живописен езикът в него, казва Борис Бъндев, преводач. Днес осъзнавам, че жестовият език със своята красота, богатство и изразни средства може да бъде н изключително красив начин буквално да нарисуваш един стих на  разбираем език. 

Всяка държава си има свой собствен жестов език. И в българския жестов език съществува този стремеж и борба да го опазим от чуждици. За жестовия преводач най - важно е да има сърце. За разлика от класическия преводач, жестовият застава между съдбите на двама човека. В средата на глухи хора е много важно да говориш по същество.Чуващите понякога забравяме да го правим.  Преди да познаваш речниците, преди да знаеш думите, трябва да си готов да дадеш смисъл, думи и глас на друг човек.

В България около 80 са жестовите преводачи, които са официално лицензирани. Но поради липса на система и благоприятна трудова среда, активните се броят на пръсти. Наскоро приетият Закон за българския жестов език е една много важна крачка, защото той дава свобода и мотивация на глухите хора у нас  да участват в промяната на средата.Той смята, че за да се сближат повече двата свята – на глухите хора и чуващите – трябват усилия и от двете страни."  Един глух човек се интересува от същите неща, от които и всички останали. Проблемите, с които се среща, произтичат единствено и само от липсата на информация и от хора, които владеят езика, казва още Борис Бъндев. Той смята, че трябва да живеем в едно общество, в кото ИСКАМЕ да намерим общ език помежду си. Единственото, водещото правило за общуването с глухите хора е ЖЕЛАНИЕТО да общуваш и, разбира се, да не си с гръб към тях. Вички още от малки познаваме добре езика на тялото и можем да се справим с такива ситуации."

Официална статистика за броя на глухите хора у нас няма. По неофициални данни те са 120 000. 

Цялото интервю с Борис Бъндев чуйте в прикачения звуков файл.