Колко от нас, които обичаме и се интересуваме от миналото си, археология и фолклор са се замисляли, че орнаментите, фигурите, украсите на глинените съдове, на керамиката, която намират археолозите при разкопките на богатата ни на история българска земя се повтарят в богатата и неповторима българска шевица? Това прозрение на фотографа и художник Славян Стоянов е водещо в неговия път на професионално развитие. Той става част от екипите на археолозите проучващи хилядолетната ни история в различни краища на страната. Рисува и фотографира обектите и находките. Привлечен и влюбен в цветовете, формите и посланията на везбата, украсяваща българската носия в различните етнографски области на страната, по идея на съпругата си организира "Фективал на българската шевица" през 2017 г.  А страстта по всичко, което е израз на българщината е в основата и на  "Виртуален музей на България", който се занимава с изработването на български шевици. Така се надява да бъде съхранена българската везана култура, в основата на която са заложени пиктограмите отпреди хиляди години. Пандемията от корона вируса прекъсна зародилата се ежегодна традиция всяка година да се провежда фестивала на  шевицата, обстоятелствата тази година с непрекъснатите „отваряния“ и затваряния“ на страната не дават надежда да се организира и проведе четвъртото му издание, споделя с тъга твореца. 

Организирането на виртуални изложби на българската шевица върху носии и накити, кърпи, възглавници, покривки не могат да  предадат живия дух на събитието, което припомня, че българските шевици са най-богатите на Балканския п-ов. Не само като цветове, мотиви  и орнаментика.Показвали са социалния статус и пола, възрастта на жената или мъжа, имат магична сила – да пазят носителя си от зли сили и уроки по време на земния му живот. Затова и шевиците са в края на дрехата – на ръкавите, на ризата, на сукмана, на пазвата, на ръкавите на елека, за да възпират навлизането на злите сили. Цветовете също символизират живота на човека  на земята – червеният цвят – кръвта и началото на живота, жълтият – слънцето, светлината и огъня, а щом стане дума за отвъдното – е бил свързван с  починалите и с хората, за които успехът е предопределен. Белият цвят е символ на Божията светлина, чистотата, младежката непорочност, а зеленият – на плодородието и на вечния живот, разказва Славян Стоянов. Символите, които го впечатляват са Дървото на живота, лявата и дясната свастика, наричани от старите дърворезбари и строители „шашарма“, използвана все още в работата им. Като "гонещи се правоъгълници" тя се използва в църковните двери. Думата "свастика" е от санскристски и означава благопожелание -  "Да бъде добро!"  А старите ни баби – забравили първоначалната символика, но запомнили посланието, са я наричали „дядо гони баба“. Другите често срещани символи в българската  везба са Богинята майка,  раждащата Богиня и канатицата – символът на семейството. "В скрития смисъл на шевицата са отразени вярванията, надеждите, познанията на българите за Вселената и въображението и майсторството на бабите и майките ни. Сукманите, везаните "гази" и ризи  в Странджа и Сакар са богато везани, както и свилениците  и ръкавите в софийско, македонските носии също са щедро везани. Малко по-изчистени са в Добруджа. Символите са еднакви във всяка етнографска област, но са с различни цветове по-скоро", завършва интервюто ни Славян Стоянов

Интервюто на Кристина Русева със Славян Стоянов чуйте в звуковия файл.