Президентът Румен Радев подписа указ, с който свиква днес новоизбраното 45-о Народно събрание на първо заседание. На тържествена церемония народните представители ще положат клетва. Очаква се държавният глава да присъства и да направи обръщение от парламентарната трибуна. Преди официалния старт на новия Парламент разговаряме с политолога Даниел Киряков от Центъра за анализи и кризисни комуникации.

 Г-н Киряков, да започнем с думи, изречени от бащата на парламентаризма и един от стожерите на конституционализма у нас Петко Каравелов, който казва: “Преди всичко способните лица са разпръснати. Всяка партия е заставена покрай няколко добри сили да прибере у себе си и негодници, а това пречи да се състави добър хомогенен кабинет”. От дистанцията на времето имат ли морална сила подобни слова в нашето съвремие?

Даниел Киряков: Определено имат. Това, което е казано исторически, знаете че може да се повтори или като фарс, или като трагедия.  Думите на Петко Каравелов са изключително релевантни на епохата, в която живеем. Но когато и да се препрочете Алеко Константинов също няма да сгрешите, защото там има препратки как се правят избори, как се търси народната любов, как се сформира правителство или се търси келепир и гешефт. Това, което тези будни умове преди над 100 години са наблюдавали като тенденции в незрялото тогава българско общество, ние виждаме и днес. Говорим, че прехода е минал, живеем и раборим в демокрация и пазарна икономика. За съжаление, обществото представя и такива личности, които нямат високи морални качества, нямат нужната ерудиция. Достойнство, чест,  компетенции за тях не означават нищо, защото целта им е власт и ползване на облаги от тази власт.

 Ако погледнем на парламента като на една голяма шахматна дъска с 240 фигури, каква игра започва?

 Даниел Киряков: Позиционна. До момента ние виждаме две проявления на повърхността на политическото говорене. От едната страна има словоблудство, има преекспониране на определени сюжети. И същевременно липса на дебат за същността на проблемите, които стоят пред нас – пандемия, социална криза, криза на доверие и не на последно място икономическа. От друга страна има една тишина, която през последните ден-два беше леко нарушена с отделни коментари и реплики. Тези две тенденции не са полезни за обществото. Същевременно към фигурите, които трябва да ги изпълват със смисъл и съдържание има големи очаквания. Ако развием метафората за шахматната дъска, може да се окаже че от 240 народни представители повечето са пешки.

Коя е царицата тогава?

Даниел Киряков: Не знам. Може би е в сянка. Не сме идентифицирали такъв образ. Не говоря за шумен, за креслив, а за ярък образ, който да съчетава в себе си ценности, прагматична политическа програма, но и да има нужните политически качества, да говори разбираемо и да дава перспективата.

Ще има ли живот този парламент?

Даниел Киряков: Най – трудният въпрос, защото ние виждаме каква е конфигурацията, която би могла да се случи. Ако не стане някаква задкулисна договорка или пък се случи пореден исторически компромис между първия и втория. Голяма коалиция е почти невъзможна, да не кажа изключена въз основа на заявките, които до момента формацииите са дали по отношение на идеология и политически платформи. Животът на този парламент може да продължи в рамките на 21-28 дни, следвайки цикъла на възлагане на мандати. Допускайки, че няма да има някаква договорка или т.нар.принципна позиция да се състави правителство. Тук вече говорим за компромиси, защото трябва да се внесе в Брюксел Националния план за възстановяване и устойчивост. Трябва да има работещо правителство, а не служебно, което да изпълнява антиковид мерките. Аргументи, които в удобен момент могат да се наредят красиво в лист хартия и да се представят пред нас като необходимите условия за спасение на България.