Трагедията започва в Цариград, в нощта срещу Великден, когато младотурското движение „Иттихат ве тераки” (Единство и прогрес) задвижва своя план за масово изтребление на арменците в рамките на Османската империя. Защо? Още по времето на султан Абдул Хамид II арменците започват да надигат глас за автономия, както всички поробени народи в империята. Берлинският конгрес обаче убива у тях всякаква илюзия за свобода и ги обрича на масово преследване и систематично избиване, след като Австрия, Германия и Великобритания принуждават Русия да се изтегли от арменските територии. Обвинени от младотурците, че са подкрепяли главния противник на империята – Русия, арменците трябва да бъдат наказани. Овен това те са и основна пречка за създаването на огромна турска империя, която да обедини всички тюркоезични народи от Кавказ и Средна Азия до Китай. Затова младотурците пристъпват към физическото им изтребление. Първата стъпка предвижда обезглавяването на цвета на нацията. Само за няколко месеца хиляди арменски лекари, културни дейци, журналисти, църковни и граждански водачи биват зверски избити. Близо 60 хиляди арменци, мобилизирани в турската армия, малко по-късно са обезоръжени и убити. Следват масови депортации и кланета на беззащитното арменско население, предимно старци, жени и деца из цяла Турция. Изселването, командите за унищожение, концентрационните лагери – всичко е добре замислено и организирано. Самият Талят паша, един от вдъхновителите на масовото изтребление, заявява пред тогавашния американски посланик Хенри Моргентау, че „изселванията са резултат на продължително и внимателно обмисляне”. В отрядите на смъртта са използвани осъдени за убийства престъпници, кюрдски наемници и башибозуци, с цел измъкване от отговорност на управляващите младотурци. Етническото прочистване отнема живота на милион и половина арменци от общо 3 милиона население от този етнос. Според документ, укриван в архивите на турското вътрешно министерство в периода 1915-17 г. са изчезнали 972 000 арменци, от общо 1 256 000. Оцелелите, след дълги преследвания, успяват да се доберат живи до сирийската земя. Някои са спасени от британски и френски кораби. 

В България пристигат около 30 000 изселници. Турското правителство два пъти изпраща ноти против приемането им у нас нас, но българските власти не се поддават на шантажа. Точно обратното – цар Фердинанд издава специален указ за приемането на арменските бежанци. България прави всичко възможно за интегрирането им, помага за изграждането на техни училища, църкви и им създава условия за препитание. Тогава споменът у българите от османското владичество е още жив и съчувствието към жертвите на масовите преследвания е истинско. Днес, за съжаление, вече 61% от българите дори и не са чували за масовото изтребление, въпреки, че потомците на бежанците у нас признават страната ни за спасителка. И всичко това защото една част от света продължава гузно да мълчи пред паметта на жертвите. 

"На 24 април всяко арменско сърце кърви", заяви Тодорина  Желязкова - председател на Арменското църковно настоятелство при молитвен дом "Сурп хач" в Стара Загора. В предаването "Събота сутрин" тя сподели, че за втора поредна година, предвид обстоятелствата породени от пандемичната обстановка, в Стара Загора арменската общност няма да се събира, но от името на общността тя ще положи цветя и запалена свещ пред паметника на жертвите, който се намира в двора на молитвения дом и пред барелефа на Пейо К. Яворов поставен на стената на Радио Стара Загора.

"Задължение на всеки един от нас е да предаде на детето си родовата история", подчерта Желязкова. Тя уточни, че  общността разчита за съдействието на община Стара Загора при довършителните дейности на учебната стая на Неделното училище, при църковното настоятелство на молитвен дом  "Сурп хач". Парите за ремонт са осигурени от дарители, приятели и държавно субсидиране, но има нужда от ентусиасти, които да се включат следващата събота и неделя от 10.00 в бригада за основното почистване и облагородяване на мястото. 

В заключение Тодорина Желязкова сподели, че днес разпилените по света арменци очакват изказването на Джо Байдън - президент на САЩ и признанието, че масовото изтребление на предците им е геноцид.