Политическият език е мост, но и преграда. "Няма как да се отговори еднозначно, защото виждаме примери от едната крайност до другата, коментира в предаването „Репортер“ Пепи Димитрова - председател на Комисията по професионална етика към Българското дружество за връзки с обществеността. "Ако едното задоволява добре илюзията ни, че хората с добро образование и възпитание имат място в политиката, то другото показва, че е достигнато дъното. В нашата политическа история много пъти сме стигали до идеята, че сме на дъното, но сега езикът от парламентарната трибуна доказва, че има още по-надолу от това, което сме свикнали да чуваме, като думи и обръщения."
Експертът по комуникации обърна внимание на факта, че "много се говори за суверен и неговата воля, но това по-скоро показва едно неразбиране от хората в Народното събрание, какво изобщо означава думата суверен. Суверенът означава хората от народа, но когато има обща воля", допълни Димитрова. Тя каза още: "В момента в Народното събрание виждаме изявата на краен индивидуализъм на различните групи. Другата дума, която отчетливо набира скорост, е парламентаристи. В 45-тото Народно събрание тя е крайно неподходяща. Това, което виждаме като изява, не попада в класическото определение за парламентаризъм. Езикът на хората от улицата, от протестите влезе агресивно още в 44-тото Народно събрание, защото имаше представителни партии, които се опитаха да се припознаят като партии на протеста. Това не се случи, но езикът влезе на трибуната още тогава."
Относно говоренето в парламента Димитрова обърна внимание, че "В 45-тото НС, част от депутатите, автоматично говорят така, както по площадите. Другите, от новите партии, се опитват да говорят на език, които е доста по-възвишен, по-елитарен, от това което имаме като изява в последните 20-ет години. Езикът е израз на идентичност, а идентичност не се променя."
Политиците говорят целенасочено, за да стигнат до своите избиратели, обобщи тя, като посочи, че у нас гражданите имат ниска политическа култура, което принуждава политиците да говорят езика на улицата, за да могат да достигнат до своите гласоподаватели. И не е чудно, че агресивното говорене, обидите и нападките биват посрещани с аплодисменти. Хейтът намери място във всички обществени процеси. Той се случва на личностно ниво, в малките общности, в корпоративния свят, няма начин да не се случва и в политическото говорене. Изскачат фалшивите новини, омразата, грозните думи. Те имат чуваемост. В момента, в социалните мрежи, всеки може да каже каквото си иска. Паднаха границите. Няма кой да сложи бариери. И така, езикът на омразата започна да властва, а това което виждаме в парламента е продължение на тези процеси. И те не се наблюдават само в България, а в цяла Европа, дори и в САЩ."
Цялото интервю с Пепи Димитрова - експерт комуникации и председател на Комисията по професионална етика към БДВО чуйте в прикачения звуков файл:
Тя е дългогодишен директор на Средно училище "Максим Горки", което за много от старозагорци е известно като "Руската гимназия". През септември, тази година е бил поредният професионален рожден ден – 41 години педагогически стаж. А Пътеката е дълга –..
„Изкуственият интелект притежава информация, но не притежава знание. А знанието е онзи важен критерий за анализиране на истинността на дадена информация“ – припомни в ефира на Радио Стара Загора Десислава Алексиева, председател на управителния..
Изкуството и властта са инструментите, с които могат да се управляват умовете на хората и да се манипулира определен тип мислене и поведение. Това е истина, която е стара колкото света, или поне колкото осъзнаването на силата на двете уж..
Миграцията в страната и извън граница е сред най-честите причини за отпадане от училище на много деца от ромската общност в Старозагорско, отчитат Ганчо Илиев от неправителствената организация „Свят без граници“. Екипите на организацията работят..
Професор Николай Спасов е зоолог и палеонтолог, работещ в Природонаучния музей към БАН. Той е сред най-големите експерти по едрите хищници в България. Световно признат учен, автор на повече от 250 публикации, много от тях в престижни чужди издания...
„Смело можем да кажем, че 4 месеца след опустошителното бедствие- градушката на 13 юни, Шипка се е възстановила. Всичко това е благодарение на това, че сме обединени и благодарение на всички, които доброволно помогнаха“, каза кметът на града..
"Музеят е създаден през 1891-92 година в първото Висше училище в столицата на страната - София. През 1892 година учениците от първа мъжка гимназия подаряват 450 минерални и фосилни образци, които реално поставят началото на настоящият музей към ГГФ на..
В Радио Стара Загора гостува киберекспертът и основател на фондация "Киберсигурност за всеки" инж. Янко Спасов. В ефира на предаването "Час пик" той коментира темата за все по-масовото навлизане на изкуствения интелект (AI) в съвременния свят...
Броят на студентите от Тракийския университет, които се възползват от програмата Еразъм+, непрекъснато расте, съобщи Александър Генов от международния отдел. Тази програма дава възможност на студентите сами да изберат къде да осъществят своята..
Владимир Николов е асистент по палеонтология в Природонаучния музей към БАН. Вече години наред той участва в експедиции край град Трън, област Краище. Там са открити уникални по рода си фосили от късна креда, свързани с животински видове. "Тази година..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net