На този ден всички сме като деца, каза за Радио Стара Загора писателят Георги Господинов.

„Моите спомени са за този ден са свързани със срещи с писатели. Аз съм бил в Ямбол. Там съм живял. Обикновено около тази дата идваха много писатели и беше голямо вълнение да видиш човека, който е написал книгата, която си прочел. Също така споменът ми е свързан с много пролетен ден, много цветя, много зелено, много деца. Все хубави неща и разбира се, за някаква книга, която човек си купува на този ден.“

Не се променило много празнуването на този ден и днес, но вече съм от страната на писателите, сподели Господинов.

„Срещам се с читатели. Винаги има много желаещи млади хора, с които правим срещи. Това е смисълът. Да общуваме с млади хора. Обикновено на тези празници излизаме с дъщеря ми, минаваме през Народната библиотека.

Днес, сме сред водопад от книги и е много трудно да се ориентираш. Аз предпочитам да препрочитам. Връщам се към книги, които искам да прочета отново, по-бавно. Връщам се към класически автори от 20 век. Обичам да чета поезия. Ако може всеки ден да прочитам по няколко стихотворения, това е особен кислород. Особено вдишване на езика.“

Като отворите книгата и прочетете изречение, което ви хареса е знак да продължите, този съвет дава на читателите Господинов.

„ Доверявайте се на собствения си вкус и ако една книга не ви излъже, значи този автор е честен с вас и добре да видите и следващите му книги. Хубаво е когато, четейки книгата имате чувството, че разговаряте с автора. Четете български книги. Това е моят съвет и пожелание в този ден. Купувайте си книги на български автори или ги заемайте от библиотеката, на съвременни български автори. Все пак е важно да знаем повече за времето, в което живеем.“

Моментът, в който един писател разбира, че е време да седне да пише е много тънък,  много деликатен, каза още Господинов.

„Аз не съм от тези, които бързат и оставям историята да дойде сама при мен. Водя си бележки в бележници. Например „Времеубежище“, новият роман, който излезе миналата година, излезе точно 10 години след предишния ми роман „Физика на тъгата.“ Така че книгите искат време да се натрупат и да се появят в най-добрата си възможна форма.

Във въздуха винаги има нещо, което отрябва да бъде уловено. Една идея. Една тревожност.  Която много ти се иска да споделиш с другите. Мисля, че чувствителните хора, не само хората на изкуството, те усещат тези неща и тогава си казваш "Това трябва да го напиша. Сега трябва да го напиша". “

Цялото интервю с Георги Господинов, чуйте в прикачения звуков файл.