Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

In memoriam

Напусна ни изтъкнатият етнохореолог проф. Анна Илиева

Разделяме се с един от най-значимите танцови етнолози на ХХ век

4
Проф. д.изк. Анна Илиева (1933-2021)
Снимка: Мартин Кейниг

На 88-годишна възраст ни напусна видният български учен хореолог-музиковед, изследовател на фолклорния танц - проф. д.изк. Анна Илиева.

Нейното име е свързано с научната проблематика за танците, с развитието на хореоложката наука у нас и в чужбина. Учен с международен авторитет и признание, с изключителни заслуги за утвърждаването на научната дисциплина етнохореология.

Достоен наследник на Райна Кацарова в изследването на танцовата култура, Анна Илиева документира стотици народни танци, обичаи с музика и танц, събори на народното творчество. Участва в подготовката и организирането на националния събор в Копривщица от първото му издание през 1965 г. до 2010-та. Започва научна работа като асистентка на Кацарова в тогавашния Институт за музика при БАН (нейна е заслугата за изграждането и попълването на танцовия архив), била е дългогодишен ръководител на секция „Етномузикология и етнохореология“ към Института за фолклор при БАН (днес ИЕФЕМ). От 1972 г. е член на международната изследователска група по етнохореология към ЮНЕСКО, където участва в разработването на международен терминологичен апарат за анализ на народните танци, приет като официален документ.

Проф. Анна Илиева и д-р Радка Братанова (вдясно) журират на националния събор в Копривщица, 2005 г. Снимка: Мирослав Василев

Фундаментални за българската етнология и фолклористика са монографиите "Народни танци от Средногорието", "Български женски обреден танц", "Типология на архаичните пластове в българския песенен и танцов фолклор", "Теория и анализ на фолклорния танц" (първи и единствен труд в българската наука върху танцовото формообразуване), "Мъжки календарни обредни танци" (в съавт. с А. Щърбанова), огромен брой студии, статии, доклади, сред които "Народният танц в Югозападна България (по въпроса за стила)", "Танцът на маската", "Бавните хора в българската фолклорна обредност", "Българският танцов фолклор в постановките на държавните ансамбли" и мн. др. Съвместно с нейната дъщеря доц. д-р Анна Щърбанова, също виден етнохореолог, осъществяват поредицата "Български танцов календар" за БНР и сп. "Музикални хоризонти".

„Анна Илиева не се затвори само в полето на науката. Тя отправи взор и към самодейното изкуство, което в България бе повсеместно разпространено в различните му форми. Удивлявал съм се на нейните анализи на сценично представени народни танци и обичаи. Много от този род публикации остават затворени в стари издания, но те и сега имат огромна познавателна стойност. Например „Сватбарски хора и игри“ – единствено, уникално представяне на най-същностните моменти от сватбата, при които танците и музиката се разстилат във времето като истинска народна опера“, пише акад. Николай Кауфман.

Безспорна е заслугата на Анна Илиева за отделянето на двете големи движения в съвременната ни култура – съборите за народно творчество и фестивалите на художествената самодейност. Тя самата казва: „Беше една голяма борба – как да поддържаме фолклора. Борба между защитниците на автентичния фолклор и тези, които го пригаждаха за сцена“.

Копривщица 2005: Традиционно танцуване, група за изворен фолклор от гр. Баня, Карловско. Снимка: Георги Стоянов

В последното интервю за сп. „Български фолклор“ (2015) Илиева подчертава: „От всичко имам поглед, но обредността винаги особено много ме е интересувала. Пред очите ми безвъзвратно изчезна обредният стил на пеене и игра, стилът – което е силата на фолклорния танц. Сега жените скачат и замятат крак по същия начин като мъжете. Вече никой не се запитва, не знае, и не мисли, че мъжката игра носи един смисъл, женската има друг смисъл – това е, което даваше стила. И този дълбок, скрит смисъл даваше неповторимата сила на обредния танц. Духовността се смени. Има неща, за които времето си казва думата... И сцената определено влияеше на това. Ние искахме повече да се запази старото, докато може поне. Да не е изкуствено, насилствено, от невежество, а колкото може да го съхраним. Една жива духовна култура – докато можеш, я крепи!“

За изключителния й принос за развитието на българската етнохореология и фолклористика проф. Анна Илиева е удостоена с най-високото академично отличие на БАН – почетния знак „Марин Дринов“ на лента (2005), носител е на наградата „Златна муза“ за изследователска дейност в областта на хореографията от Асоциацията на хореографите в България (2017).


Високите научноизследователски достижения в полето на танцовата етнология и антропология, поставят името на Анна Илиева сред най-значимите етнохореолози на ХХ век. Написаното от нея проправи път към знанието за фолклорното наследство на поколения изследователи и остави трайни, незаличими следи в българската хуманитаристика и култура.

С уважение и признателност! Поклон пред паметта Ви, професор Илиева!

Гласът на Анна Илиева можете да чуете в звуковия файл. Записът е осъществен на VII международен симпозиум по проблемите на фолклора (1985) и се съхранява в Златния фонд на БНР.

Опелото ще се отслужи на 12 декември (неделя) от 13.00 часа в столичния храм „Св. София“, а погребението ще се състои от 15.00 часа на Централните софийски гробища.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Почетен знак за театралния будител Пеньо Калчев

С отличието „Почетен знак на Община Стара Загора“ кметът Живко Тодоров награди Пеньо Калчев . С театрална педагогика роденият на 17 октомври 1934 година в село Богомилово знаков културен деец започва да се занимава през студентските си години. Стотици..

публикувано на 18.12.24 в 16:58

Иван Милев е носителят на голямата награда от шестото издание на Балканско квадринале на живописта

420 творби на 263 съвременни творци са постъпили за участие в шестото издание на Балканско квадринале на живописта "Митовете и легендите на моя народ". След селекцията на експертно жури, в представителната изложба са включени 200 произведения на 136..

публикувано на 18.12.24 в 15:14

Коледна изложба изпъстри зала "Байер"

В Изложбена зала "Лубор Байер"  е подредена традиционната  Коледна изложба .  Официалното откриване е днес , 17-ти декември,  от 18.00 часа .  В експозицията са представени творби на 38 художници . Живопис, рисунки, малка пластика, графика,..

публикувано на 17.12.24 в 17:05

Вечните коледни песни ще звучат в Старозагорската опера

Песните на Коледа, които сгряват сърцето, дошли при нас от всички краища на света, от далечни и нови времена! Най-красивите песни с духа на Коледа ще звучат в изпълнение на солисти, хор и оркестър, деца на Държавна опера-Стара Загора. Музикалното..

публикувано на 17.12.24 в 11:18

„Графиня Марица“ на сцената на Операта на 19 декември

На 19 декември от 19 часа в Държавна опера - Стара Загора имате възможността да се заредите от искрящия хумор, усмивки, танци и хубаво настроение на сцената с постановка на оперетата "Графиня Марица". В ролята на Графиня Марица е Деси Стефанова,..

публикувано на 16.12.24 в 15:31

Традиционна коледна експозиция в старозагорската изложбена зала „Лубор Байер“

Представителството на Съюза на българските художници – Стара Загора и Община Стара Загора канят жителите и гостите на града на откриването на традиционната си коледна изложба. Експозицията ще бъде подредена утре, 17 декември 2024 г., от 18.00 ч. в..

публикувано на 16.12.24 в 11:45
Хореографът Христо Иванов в студиото на Радио Стара Загора.

Христо Иванов: Ансамбъл "Загоре" се подготвя за своята 70-годишнина

През 2025 г. общинският фолклорен ансамбъл "Загоре" - Стара Загора ще отбележи 70 години от своето създаване, съобщи в студиото на Радио Стара Загора главният художествен ръководител и хореограф на състава Христо Иванов .  "Това е важна годишнина за нас,..

публикувано на 13.12.24 в 20:57

Стара Загора е домакин на XI-та Арт олимпиада за балетно и танцово изкуство

На 8 декември, неделя, Държавна опера Стара Загора, в сътрудничество с Балкански алианс, е домакин на XI-та Интернационална арт олимпиада за балетно и танцово изкуство.   Танцовите умения на 5 56 участници, представители на България, Босна,..

публикувано на 06.12.24 в 19:50

Изложба на Йежи Новошелски представят в Нова Загора

Днес в Художествена галерия "Руси Карабиберов" Нова Загора се открива изложбата Йежи Новошелски 1923-2011 . Художник, православен теолог, мислител и сценограф, един от най-изтъкнатите творци на XX век.  Син на украински лемко и полонизирана австрийка,..

публикувано на 06.12.24 в 16:17
Светла Тодорова

Драматичен театър "Гео Милев" е сред отличниците в страната

Драматичен театър „Гео Милев“  в Стара Загора получи 124 точки от възможни 150 като комплексна оценка от Министерството на културата в ежегодната класация на културните институции в страната. „Това показва, че се движим в правилната посока, от..

публикувано на 05.12.24 в 19:15