На 88-годишна възраст ни напусна видният български учен хореолог-музиковед, изследовател на фолклорния танц - проф. д.изк. Анна Илиева.

Нейното име е свързано с научната проблематика за танците, с развитието на хореоложката наука у нас и в чужбина. Учен с международен авторитет и признание, с изключителни заслуги за утвърждаването на научната дисциплина етнохореология.

Достоен наследник на Райна Кацарова в изследването на танцовата култура, Анна Илиева документира стотици народни танци, обичаи с музика и танц, събори на народното творчество. Участва в подготовката и организирането на националния събор в Копривщица от първото му издание през 1965 г. до 2010-та. Започва научна работа като асистентка на Кацарова в тогавашния Институт за музика при БАН (нейна е заслугата за изграждането и попълването на танцовия архив), била е дългогодишен ръководител на секция „Етномузикология и етнохореология“ към Института за фолклор при БАН (днес ИЕФЕМ). От 1972 г. е член на международната изследователска група по етнохореология към ЮНЕСКО, където участва в разработването на международен терминологичен апарат за анализ на народните танци, приет като официален документ.

Фундаментални за българската етнология и фолклористика са монографиите "Народни танци от Средногорието", "Български женски обреден танц", "Типология на архаичните пластове в българския песенен и танцов фолклор", "Теория и анализ на фолклорния танц" (първи и единствен труд в българската наука върху танцовото формообразуване), "Мъжки календарни обредни танци" (в съавт. с А. Щърбанова), огромен брой студии, статии, доклади, сред които "Народният танц в Югозападна България (по въпроса за стила)", "Танцът на маската", "Бавните хора в българската фолклорна обредност", "Българският танцов фолклор в постановките на държавните ансамбли" и мн. др. Съвместно с нейната дъщеря доц. д-р Анна Щърбанова, също виден етнохореолог, осъществяват поредицата "Български танцов календар" за БНР и сп. "Музикални хоризонти".

„Анна Илиева не се затвори само в полето на науката. Тя отправи взор и към самодейното изкуство, което в България бе повсеместно разпространено в различните му форми. Удивлявал съм се на нейните анализи на сценично представени народни танци и обичаи. Много от този род публикации остават затворени в стари издания, но те и сега имат огромна познавателна стойност. Например „Сватбарски хора и игри“ – единствено, уникално представяне на най-същностните моменти от сватбата, при които танците и музиката се разстилат във времето като истинска народна опера“, пише акад. Николай Кауфман.

Безспорна е заслугата на Анна Илиева за отделянето на двете големи движения в съвременната ни култура – съборите за народно творчество и фестивалите на художествената самодейност. Тя самата казва: „Беше една голяма борба – как да поддържаме фолклора. Борба между защитниците на автентичния фолклор и тези, които го пригаждаха за сцена“.

В последното интервю за сп. „Български фолклор“ (2015) Илиева подчертава: „От всичко имам поглед, но обредността винаги особено много ме е интересувала. Пред очите ми безвъзвратно изчезна обредният стил на пеене и игра, стилът – което е силата на фолклорния танц. Сега жените скачат и замятат крак по същия начин като мъжете. Вече никой не се запитва, не знае, и не мисли, че мъжката игра носи един смисъл, женската има друг смисъл – това е, което даваше стила. И този дълбок, скрит смисъл даваше неповторимата сила на обредния танц. Духовността се смени. Има неща, за които времето си казва думата... И сцената определено влияеше на това. Ние искахме повече да се запази старото, докато може поне. Да не е изкуствено, насилствено, от невежество, а колкото може да го съхраним. Една жива духовна култура – докато можеш, я крепи!“

За изключителния й принос за развитието на българската етнохореология и фолклористика проф. Анна Илиева е удостоена с най-високото академично отличие на БАН – почетния знак „Марин Дринов“ на лента (2005), носител е на наградата „Златна муза“ за изследователска дейност в областта на хореографията от Асоциацията на хореографите в България (2017).

Високите научноизследователски достижения в полето на танцовата етнология и антропология, поставят името на Анна Илиева сред най-значимите етнохореолози на ХХ век. Написаното от нея проправи път към знанието за фолклорното наследство на поколения изследователи и остави трайни, незаличими следи в българската хуманитаристика и култура.

С уважение и признателност! Поклон пред паметта Ви, професор Илиева!

Гласът на Анна Илиева можете да чуете в звуковия файл. Записът е осъществен на VII международен симпозиум по проблемите на фолклора (1985) и се съхранява в Златния фонд на БНР.

Опелото ще се отслужи на 12 декември (неделя) от 13.00 часа в столичния храм „Св. София“, а погребението ще се състои от 15.00 часа на Централните софийски гробища.