Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

In memoriam

Напусна ни изтъкнатият етнохореолог проф. Анна Илиева

Разделяме се с един от най-значимите танцови етнолози на ХХ век

4
Проф. д.изк. Анна Илиева (1933-2021)
Снимка: Мартин Кейниг

На 88-годишна възраст ни напусна видният български учен хореолог-музиковед, изследовател на фолклорния танц - проф. д.изк. Анна Илиева.

Нейното име е свързано с научната проблематика за танците, с развитието на хореоложката наука у нас и в чужбина. Учен с международен авторитет и признание, с изключителни заслуги за утвърждаването на научната дисциплина етнохореология.

Достоен наследник на Райна Кацарова в изследването на танцовата култура, Анна Илиева документира стотици народни танци, обичаи с музика и танц, събори на народното творчество. Участва в подготовката и организирането на националния събор в Копривщица от първото му издание през 1965 г. до 2010-та. Започва научна работа като асистентка на Кацарова в тогавашния Институт за музика при БАН (нейна е заслугата за изграждането и попълването на танцовия архив), била е дългогодишен ръководител на секция „Етномузикология и етнохореология“ към Института за фолклор при БАН (днес ИЕФЕМ). От 1972 г. е член на международната изследователска група по етнохореология към ЮНЕСКО, където участва в разработването на международен терминологичен апарат за анализ на народните танци, приет като официален документ.

Проф. Анна Илиева и д-р Радка Братанова (вдясно) журират на националния събор в Копривщица, 2005 г. Снимка: Мирослав Василев

Фундаментални за българската етнология и фолклористика са монографиите "Народни танци от Средногорието", "Български женски обреден танц", "Типология на архаичните пластове в българския песенен и танцов фолклор", "Теория и анализ на фолклорния танц" (първи и единствен труд в българската наука върху танцовото формообразуване), "Мъжки календарни обредни танци" (в съавт. с А. Щърбанова), огромен брой студии, статии, доклади, сред които "Народният танц в Югозападна България (по въпроса за стила)", "Танцът на маската", "Бавните хора в българската фолклорна обредност", "Българският танцов фолклор в постановките на държавните ансамбли" и мн. др. Съвместно с нейната дъщеря доц. д-р Анна Щърбанова, също виден етнохореолог, осъществяват поредицата "Български танцов календар" за БНР и сп. "Музикални хоризонти".

„Анна Илиева не се затвори само в полето на науката. Тя отправи взор и към самодейното изкуство, което в България бе повсеместно разпространено в различните му форми. Удивлявал съм се на нейните анализи на сценично представени народни танци и обичаи. Много от този род публикации остават затворени в стари издания, но те и сега имат огромна познавателна стойност. Например „Сватбарски хора и игри“ – единствено, уникално представяне на най-същностните моменти от сватбата, при които танците и музиката се разстилат във времето като истинска народна опера“, пише акад. Николай Кауфман.

Безспорна е заслугата на Анна Илиева за отделянето на двете големи движения в съвременната ни култура – съборите за народно творчество и фестивалите на художествената самодейност. Тя самата казва: „Беше една голяма борба – как да поддържаме фолклора. Борба между защитниците на автентичния фолклор и тези, които го пригаждаха за сцена“.

Копривщица 2005: Традиционно танцуване, група за изворен фолклор от гр. Баня, Карловско. Снимка: Георги Стоянов

В последното интервю за сп. „Български фолклор“ (2015) Илиева подчертава: „От всичко имам поглед, но обредността винаги особено много ме е интересувала. Пред очите ми безвъзвратно изчезна обредният стил на пеене и игра, стилът – което е силата на фолклорния танц. Сега жените скачат и замятат крак по същия начин като мъжете. Вече никой не се запитва, не знае, и не мисли, че мъжката игра носи един смисъл, женската има друг смисъл – това е, което даваше стила. И този дълбок, скрит смисъл даваше неповторимата сила на обредния танц. Духовността се смени. Има неща, за които времето си казва думата... И сцената определено влияеше на това. Ние искахме повече да се запази старото, докато може поне. Да не е изкуствено, насилствено, от невежество, а колкото може да го съхраним. Една жива духовна култура – докато можеш, я крепи!“

За изключителния й принос за развитието на българската етнохореология и фолклористика проф. Анна Илиева е удостоена с най-високото академично отличие на БАН – почетния знак „Марин Дринов“ на лента (2005), носител е на наградата „Златна муза“ за изследователска дейност в областта на хореографията от Асоциацията на хореографите в България (2017).


Високите научноизследователски достижения в полето на танцовата етнология и антропология, поставят името на Анна Илиева сред най-значимите етнохореолози на ХХ век. Написаното от нея проправи път към знанието за фолклорното наследство на поколения изследователи и остави трайни, незаличими следи в българската хуманитаристика и култура.

С уважение и признателност! Поклон пред паметта Ви, професор Илиева!

Гласът на Анна Илиева можете да чуете в звуковия файл. Записът е осъществен на VII международен симпозиум по проблемите на фолклора (1985) и се съхранява в Златния фонд на БНР.

Опелото ще се отслужи на 12 декември (неделя) от 13.00 часа в столичния храм „Св. София“, а погребението ще се състои от 15.00 часа на Централните софийски гробища.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Картината "Ахинора" очаква поредното си пос(в)ещение

Още една среща между литературата и изобразителното изкуство предлага на своята публика Художествената галерия в Казанлък. Виолета Радкова ще бъде гостуващия автор тази вечер на среща от инициативата „Пос(в)ещение на картина“. Събитието е от 18:00 ч в..

публикувано на 17.07.25 в 14:41

Премиера на "Цар Калоян" на Античния форум

На 17 и 18 юли, от 21.00 часа, на сцената на Античния форум "Августа Траяна“ Държавна опера Стара Загора представя историческата оперна драма "Цар Калоян“ от Панчо Владигеров. Знаковата българска творба ще оживее под звездите с нова оригинална..

обновено на 17.07.25 в 11:38
Джулиана Гутова

"Ден на дарителите" в Старозагорската галерия

На 17 юли, от 18.00 часа, в Художествена галерия Стара Загора ще се проведе специално събитие "Ден на дарителите" . На този ден, преди 65 години , в едно от крилата на Драматичния театър е представена първата експозиция на художествената сбирка...

публикувано на 16.07.25 в 17:15

„Многострадална Геновева“ се завръща с премиера под звездите на Античния форум

За 15-та поредна година Драматичен театър „Гео Милев” закрива творческия сезон с представления на открито. Последният спектакъл е премиерата на „ Многострадална Геновева или летопис на едно въстание” на 23 юли , от 21.00 часа, на сцената..

публикувано на 16.07.25 в 13:56

Малките театрали от Тополовград зарадваха децата на Болярово

 Малките театрали от Тополовград тръгнаха на лятно турне със своя най-нов спектакъл – „Анини приказки“ по Стефан Цанев. Постановката, съставена от две вълшебни и поучителни истории – „Приказка за трите патета“ и „Приказка за пътя“, събра в едно мъдрост,..

публикувано на 16.07.25 в 13:25

Фотоизложбата "Ръце" гостува на казанлъшкия Музей на фотографията

"Ръце" - фотоизложба, която може да "чуете" през ръцете на музикантите, представя Димитър Казанджиев. Експозицията от 28 фотоси показват музиканти в творческа атмосфера, а детайлите са тези, които водят зрителя към голямата сцена.  До момента..

публикувано на 15.07.25 в 16:37

Гурково откри Арт център „Алфа“

В Гурково бе открит Художествен център „Алфа“, включващ Художествена галерия и Дом на изкуството и науката. Инициативата е на художника Веселин Куртев , родом от града, който живее и твори в Ню Брънзуик, САЩ, където преди години основава  галерията..

публикувано на 12.07.25 в 16:20

Млади старозагорски фотографи с престижни награди

Изложба на фотографии от националния конкурс „Светът около мен през призмата на Целите за устойчиво развитие“ може да бъде разгледана до 19 юли във фоайе първи етаж на Регионална библиотека „Захарий Княжески” в Стара Загора.  Изложбата се..

публикувано на 10.07.25 в 15:23

Представиха изложба на живописеца Иван Милев в старозагорската художествена галерия

В Художествена галерия – Стара Загора вчера бе официално открита живописна изложба на носителя на Голямата награда на VI Балканско квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ“ 2024 г., живописецът Иван Милев. Това съобщиха от пресцентъра..

публикувано на 10.07.25 в 11:44

Книгата "Три погледа към Съединението" представят тази вечер в Казанлък

На премиера на книгата "Три погледа към Съединението от 1885 година" канят чрез РР и Радио Стара Загора тази вечер в Казанлък от Националния парк -музей „Шипка –Бузлуджа“ и литературно –художествения музей "Чудомир" в града.   Трите погледа към..

публикувано на 10.07.25 в 10:00