По професия той е компютърен специалист. Може бързо да ви каже как и къде да откриете онова, което ви интересува в глобалната мрежа. Идеално владее тотално непознатия за много от нас език на компютрите. Може да разкаже и да ви покаже що е то изкуствен интелект, нещо повече – може дори да изиграе партия шах с компютъра и да спечели победа. Името му е Доминик, живее в Дюселдорф, но като всеки млад човек е с широко отворени и любопитни очи към света. Тъкмо любопитството му го довежда в България. И тъкмо то е в основата на срещата му с Паметника на Бузлуджа. Минават цели четири години от първия път, в който Доминик научава за Паметника. Преди да го види с очите си, разказва той самият
„Живея в Германия в Дюселдорф, идвам в България често. Много красива страна, с много интересни места за изследване. Харесвам доста неща, хората тук са много гостоприемни и затова с моята приятелка сме ви на гости често, за да научим повече за вашата страна.
Откъде знам за Паметника на Бузлуджа ли – ами този монумент се е появявал в редица снимки и клипове. Силно ме заинтригува, а когато нещо ми е интересно, аз намирам информация за него. И така, снабден с достатъчно теория, но без да съм го видял на живо, дойде моментът да го посетя
През 2017-та година се озовахме първо в София. А след това в Казанлък и на паметника на Бузлуджа. Впечатляващо , Външно има много интригуваща и грабваща архитектура – първата асоциация на човек е за летяща чиния, но бях силно смутен от разрухата“, разказва той.
Малко по-късно Доминик попада на информация за фондация Проект Бузлуджа, спомня си той самият
„Казах си: ще е чудесно да се включа и да помогна. С каквото мога. Исках да участвам и като доброволец, но пандемията осуети тези ми планове. Но пък пандемията не можа да попречи на желанието ми да подпомогна финансово консервирането и спасяването на мозайките. Беше добра идея и съм много доволен от резултата“.
Доминик е категоричен, че ако сега трябва да решава дали да се включи в кампанията за опазването на мозайките, би постъпил по същия начин, както преди година.
„Мисля си, че ако не бяха предприети действия, щеше да бъде много рисковано – едно изкуство, макар и спорно, но все пак изкуство, можеше да бъде загубено. А всяко едно изкуство е богатство, защото разказва и показва света. Някои хора може да не харесват тази сграда заради историята й, но аз наистина съм впечатлен от нея“.
Идеята на архитект Дора Иванова е Чинията на Бузлуджа да стане достъпна за туристи още следващата година. Разчети на екипа й показват, че ако това се случи, Монументът ще бъде посещаван на първо време поне от 40-50 000 души годишно. А ако бъде осигурен и достъп до пилона, откъдето се разкриват смайващи окото гледки, потокът от туристи може да се увеличи тройно или четворно, е мнението на специалистите. Но за да стане възможно Бузлуджа отново да приема туристи, първо трябва да се поправи покривната конструкция. Двойно предизвикателство – защото това трябва да се случи в рамките на един сезон, а и са необходими много средства. Но Доминик има намерение да участва
„Ама разбира се, че ще участвам и занапред в подобни проекти, които имат за цел да дадат шанс за нов живот на това място. Защото е внушително и защото си заслужава. Много ми се иска този път да се включа и като доброволец, не само с финансови средства. Планирам също да доведа на Бузлуджа и мои приятели. Считам, че мястото има огромен туристически потенциал. Може да се развие много, просто трябва да се поработи върху инфраструктурата и разбира се, да се съхрани и да се направи достъпен Монументът за туристите. Така че с вас ще се видим отново.“
Доминик Шпац от Дюселдорф не крие, че е влюбен в България. Заради хората, заради природата и по ред други причини. Бил е спечелен за страната ни отдавна – още през 2017-та година. Когато за първи път е видял Чинията на Бузлуджа.
Суингът е музика, танц, култура, начин на живот. Възниква през 20-те години на миналия век в Харлем – Ню Йорк като уличен танц. Корените му са афроамерикански, но се танцува от всеки, който желае. Суинг буквално означава въртя се, завъртам се, люлея се..
За 36-ти път България е домакин на дните на японската култура. Двадесет и три събития, за три месеца, представят богатството на японската традиция и съвременно изкуство. Те са организирани в седем български града: Варна, Велико Търново, Враца (за първи..
Първи Кулинарен празник на Крутмача в димитровградското село Крепост ще се проведе на 7 септември 2025г. от 11 часа в двора на ОУ "Хр.Ботев". В кулинарния празник ще бъдат представени стари занаятчийски сирена като крутмач, сирене в стомна, в..
Тромпетистът Йордан Йончев – Гъмзата и актьорът Краси Радков превърнаха 36-ото издание на уникалното по рода си Биорали в Гурково в истинско зрелище. Над 6 000 зрители на градския стадион станаха свидетели как двамата слязоха от сцената и се впуснаха..
Казанлъшкото село Голямо Дряново е малко, китно и добре уредено. Жителите го описват с думите "чиста природа и честни хора. Помагаме си. Къщите и колите ни стоят отключени. Живеем, като в старите времена на бабите и дядовците си. Много орехови градини и..
Високопланинското изкачване на Елбрус, първенеца на Европа -5642 м. в Кавказ е една сбъдната мечта за 42-годишната Боряна Инджова от Сливен. Групата, с която изкачва върха се състои от три жени и петима мъже. Организатори на изкачването са..
Скулпторът Тамер Халил от Харманли е автор на новите указателни табели за обекта с национално културно значение "Изворът на Белоногата", които ще указват мястото, възпято от Петко Рачев Славейков за шофьори и пешеходци. Припомняме, че община..
Представителен танцов ансамбъл „Настроение“, гр. Стара Загора с гл. худ. ръководител Красимир Димитров и Фолклорна група при Културно-художествено дружество „Огриджанка“ от Северна Македония, канят жителите и гостите на града да станат част от пъстро..
„Човек от стомана“ е заглавието на новата песен на група „Strykers“. Започнаха и снимките към клипа на песента. „Сюжетът ни пренася във времена на битки, мъжество, достойнство и метъл. Някъде в Средновековието, а защо и не по – далеко…въпрос на..
Това е песен, която колкото и пъти да я слушаш, ти се иска отново да я чуеш. Тя е приятна за слушане и запомняща се и като текст и като мелодия. Наименованието, текстът, инструменталното изпълнение, както и клипа са в пълен синхрон и взаимно носят..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net