Буквално след първоначалния шок от тътена на взривовете, тя, съпругът й и 8-годишната им дъщеричка, тръгват към България. Преминават през Румъния и се установяват в Стара Загора.

Жената е благодарна за топлото отношение, с което ги посрещнали хората от Международния младежки център, където са настанени. Въпреки всичко, днес Яна мечтае само за едно- да се завърне отново у дома.

„Досега не мога да повярвам, че всичко това се случи. Всеки ден, когато се събуждам, аз искам да прочета, че войната е завършила и ние можем да се приберем у дома“, разказва бесарабската българка.

• Вени Петрова: Помагаме на украинските бежанци въпреки държавата

Войната вече отведе Яна и дъщеря й напред, към следващото място за временен подслон. Вероятно ще й се наложи да се раздели със съпруга си, защото той избира пътя на дълга и ще се завърне в Украйна, за да помага на хората там.

А до момента, в който семейството отново ще бъде заедно, Яна ще се моли на Бог „хората да се събудят в свободна, тиха страна, с чисто небе. Да могат да излизат навън без страх, да видят своите близки и никога повече да не знаят какво е това война“.

За бягството от войната в първо лице, чуйте в прикачения звуков файл.