Ден пореден от войната в Украйна, ден, в който поредните бежанци търсят своята посока и място, далеч от ужаса на действията.

Стотици вече избраха България, голяма част от тях се установиха и в Стара Загора. Приютяват ги непознати, близки или роднини. Така, както се случи със семейство с две деца, което успя за седем дни да прекоси пътя от войната до старозагорското село Дълбоки.

• Общинските съветници подкрепиха настаняването на украински бежанци в ММЦ

Там те отседнаха при роднини, които пък изпратиха в Украйна още в първия ден на войната, двама млади мъже.

В Стара Загора остават тяхната сестра Анастасия и майка им Валентина. Братята и баща им са в град, който вече е окупиран от руските сили.

• Бесарабска българка:Не мога да повярвам, че има война

„Ситуацията там е тежка, работят само два магазина и една аптека, братята и баща ми се крият в мазето. Чуваме се всеки ден по телефона, по няколко пъти, но всички сме силно притеснени, а мама плаче всеки ден“, разказва Анастасия.

„Моля се за своята Родина, за украинците и се надявам да излезем от тази война скоро“, казва със сълзи в очите Валентина.

За универсалния език на майчиното сърце, чуйте в прикачения звуков файл.