Популацията на белоглави лешояди в Източните Родопи запазва ръста си. Около 110 - 120 двойки от застрашения в страната вид гнезди по долината на река Арда край Маджарово, съобщи Борис Стоянов от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Той е гид в Природозащитен център “Източни Родопи” във втория най-малък град у нас, където посетителите могат да научат интересни факти за лешоядните птици. 

Благодарение на доброто си зрение, колективния начин на търсене на храна, широките криле и завидни летателни умения, които им дават възможност да прелитат стотици километри дневно в търсене на храна, те са се превърнали в най-добрите природни санитари. Лешоядите бързо изяждат труповете на животните в природата и по този начин ограничават разпространението на болести. Високата киселинност в стомаха им е способна да унищожава бактерии и микроорганизми.

Белоглавият лешояд е бил широко разпространен в миналото в България, но от началото на 70-те години на ХХ век се смята за изчезнал. През 1986 г. е открита колония белоглави лешояди край Маджарово, състояща се от около 20 птици и 3 гнездящи двойки. Тогава започват и първите преки дейности по опазването на последните лешояди в България. В резултат на дългогодишните усилия на експерти и доброволци, видът постепенно възстановява популацията си и днес долината на река Арда приютява една от най-големите естествени колонии на белоглави лешояди на Балканите. Белоглавият лешояд е с впечатляващ размах на крилата от около 2,7 метра. 

Черният лешояд, наричан още картал, е най-едрата граблива птица в Европа. Видът е включен в категорията „изчезнал“ в Червената книга на България. Последният опит за гнездене в страната е регистриран през 1993 г. в Източните Родопи. Единствената колония на вида на Балканите се намира в гръцката част на Източните Родопи – Национален парк „Дадя“. В българската част на планината черният лешояд търси храна и пребивава по време на скитания, почивка и нощуване. Тъмнокафявото му оперение го прави да изглежда почти черен и с характерна къса опашка. 

Черният лешояд се завърна в българската част на Източните Родопи, след като 17 птици бяха транспортирани от Испания и заселени в специално изградена адаптационна волиера. Очаква се тази есен да бъдат пуснати обратно в дивата природа. Надеждата на орнитолозите е видовете да загнездят успешно в района, каза още в разговора Борис Стоянов.

Египетският лешояд е един от най-бързо изчезващите видове птици в нашето съвремие, въпреки огромните грижи, които се полагат за опазването на вида у нас. Птиците са подложени на редица заплахи по пътя им на миграция към Близкия Изток и Африка и трайно намаляват, разказа Стоянов.

Египетският лешояд (Neophron percnopterus ) е най-дребният от лешоядите в България. Той е бял, на тила има дълги остри пера, които образуват характерната му "прическа".

Брадатият лешояд, смятан за символ на българската природозащита, е изчезнал от територията на страната преди повече от 50 години. Наричан още „костобер“, брадатият лешояд е една от най-величествените грабливи птици в природата. Благодарение на усилията на природазащитни организации и програми за реинтродукция, днес Алпите са естествено местообитание на емблематичния вид.

Защитена зона "Маджарово" е част от тясната и дълбока долина на река Арда, заобиколена от скални масиви, стръмни склонове и сипеи. Издънкови дъбови гори, основно от цер, благун и космат дъб със сухоустойчиви храсти - червена хвойна, жасмин, драка, както и тревни съобщества със средиземноморски елементи са преобладаващата растителност в зоната. Територията на Маджарово предлага местообитания на 174 вида птици. Тук могат да се видят 5 световно застрашени вида. Един от тях е гнездящата белошипа ветрушка. Районът е един от най-важните в Европа за черния щъркел, черната каня и белоглавия лешояд. 

Маджарово се намира в центъра на живописна котловина, образувана във вулканичен кратер. Забележителните меандри (завои) на река Арда са впечатляваща гледка. Не ги пропускайте, ако пътувате в Източните Родопи!

Чуйте подробности от звуковия файл.